Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Трудолюбиви хора бяха Картърови. Дженингс с помощта на неколцина изполичари ореше земята си с конски впряг. А работата на жена му нямаше край. Помагах й в много неща: да нахраним прасетата, да издоим кравите, да избием масло от млякото, в роненето на царевицата, в люпенето на грах и пекани — обичах да правя всичко, освен едно, което все гледах да избягна, а когато нямаше как, вършех го със стиснати очи: много мразех да извивам вратовете на пилетата, макар че после нямах нищо против да ги ям.

Това беше по времето на голямата криза, но за обяда, главното ядене през деня, трапезата на Мери Айда беше изобилна: приготвяше се по пладне и с една камбанка известявахме, че е готова на запотения стопанин и помагачите му. Обичах да бия камбанката; чувствах се могъщ и благодетелен.

Запладнуваме ли около масата, отрупана с топли курабии, царевичен хляб, медена пита, пиле, сом, панирана катерица, соя и нахут, често ще се случи да дойдат гости, понякога чакани, понякога нечакани.

— Имаме си една библия, друга не ни трябва — ще въздъхне Мери Айда като види, че някой амбулантен продавач на библии се задава с морни от път крака. — Но да сложим още една чиния.

От всички, които сме нахранили, има трима, които винаги ще помня. Най-напред един мисионер презвитерианец, който обикаляше фермите да събира подаяния за разпространение на Христовото учение в езическите земи. Мери Айда обясни, че няма възможност да даде лепта (в пари), но ще й е приятно да му даде да обядва с нас. Той, нещастният, наистина имаше изгладнял вид. С изтрит, прашен и измачкан черен костюм, скърцащи черни обувки като за погребение, с черна шапка, биеща на зелено, и такъв слаб — ще речеш, стебло захарна тръстика. Имаше дълъг, червен и набръчкан врат, а адамовата му ябълка се движи нагоре-надолу и голяма, сякаш е гушав. По-лаком човек не съм виждал; на три глътки пресуши четвърт галон мътеница, саморъчно (по-точно двуръчно, защото ядеше с две ръце) унищожи цял поднос с пиле и толкова много сладки с масло и петмез, че престанах да ги броя. Но въпреки че се тъпчеше, успя да ни разкаже такива свои приключения из опасни земи, че да ти настръхнат косите.

— Да ви кажа, виждал съм канибали да изпичат на шиш хора — черни и бели, — както вие, да речем, ще изпечете прасенце — и така ги оглозгват, че нищо не остава: ушите, мозъка, пръстите на краката, всичко изяждат. Един от тия канибали ми разправяше, че нямало по-вкусно от препечено сукалче; също като млечно агънце. А пък мен не ме изядоха, сигурно защото съм такъв кльощав. Виждал съм да увесват хора за петите, докато им шурне кръв от ушите. Веднъж ме ухапа зелена мамба, най-отровната змия на света. Взе да ми призлява, ама не умрях и черните си казаха, че съм бог и ми дадоха дреха от леопардова кожа.

След като лакомият проповедник си отиде, Мери Айда беше зашеметена; сигурна била, че цял месец ще я спохождат лоши сънища. Но мъжът й я успокои:

— О, милото ми, та ти вярваш ли ги тия брътвежи? Той е мисионер толкова, колкото съм и аз. Безбожен лъжец и нищо друго.

А веднъж гост ни беше един беглец от щатския затвор на Алабама — измъкнал се, както бил окован с другите каторжници. Ние естествено не знаехме, че той е опасен престъпник с доживотна присъда за безброй грабежи. Просто почука на вратата ни и каза на Мери Айда, че бил гладен и може ли да му даде нещо да яде.

— Добре, сър — отвърна тя, — попаднали сте, където трябва. Тъкмо слагам трапезата за обед.

Сигурно бе налетял на някое въже с простряно пране, защото вместо раираните затворнически дрехи носеше гащеризон и поизбеляла синя работна риза. Харесах го, другите също; на китката си имаше татуирано цвете, гледаше мило и говореше мило. Каза, че името му било Банкрофт (после излезе, че това е истинското му име). Чичо ми Дженингс го запита:

— Та вие с какво се занимавате, мистър Банкрофт, каква ви е работата?

— Тъкмо търся работа, нали разбирате — каза той провлечено. — Сега почти с всеки е така. Умея това-онова, всичко мога да върша. Нямате ли нещо за мен?

— Спор няма, че ми трябва още един човек — каза Дженингс. — Но не мога да му плащам.

— Ще ви работя почти за нищо.

— Ясно — отвърна Дженингс. — Но тъкмо това е, което можем да ви предложим — нищо.

Кой знае защо, започнахме да говорим за престъпността, макар че във фермата рядко ставаше дума за това.

— Флойд хубавеца, дето му викат Притибой, и онзи Дилинджър — каза загрижено Мери Айда. — Вилнеят из страната и застрелват хора. Обират банки.