Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

„Имах един стар шевролет, дето не го караше никой, откакто беше умряла жена ми. Но Перла се зае да го стегнат и не след дълго вече не Хулга ме закарваше и докарваше от работа с колата, ами Перла. Сега, като си помисля, виждам, че двете са се били наговорили, ама тогава кой да се сети. Всички от съседните трейлъри, всеки, който я срещне, все това казваше — каква чудесна жена е, с големи сини очи и хубави крака. Мислех си, че го прави от добро сърце — нали е от сектата Храм Божи — дето се е заловила да се грижи за един стар, сляп човек, да му приготвя вечеря, да му шета. Една вечер слушахме хитовете по радиото и както слушахме, тя ме целуна и започна да ме гали по крака. Не мина много време и вече го правехме по два пъти на ден — веднъж преди закуска и веднъж след вечеря, ако, че съм на шейсет и девет. Но тя изглеждаше така пощуряла за моя, както и аз за нейната…“

Тя лисна водката в камината, жаравата изсъска и лумна; напразен протест — мистър Шмид бе глух за укори.

„Да, сър, Перла беше само п… Каквото и да значи за вас тази дума. Точно един месец от деня, в който се запознахме, аз се ожених за нея. Не се промени особено, готвеше ми хубаво, винаги готова да ме слуша, когато й разказвам за евреите в клуба, и аз бях този, който реши да понамалим секса — защото, нали, кръвно налягане, едно, друго. Но никога не я чух да се оплаче. Четяхме си заедно Библията и всяка вечер най-редовно тя ми четеше на глас от списанията, ама хубави списания — Ридърʼс дайджест и Сатърдей ивнинг поуст — докато ме приспи. И все казваше, че искала да умре преди мен, че да не останела самичка на света, да плаче без дружинка. Вярно, нямах какво много да й оставя. Застраховка никаква, само спестени пари в банката: направих ги съвместен влог, че да може и тя да тегли, и прехвърлих трейлъра на нейно име. Нито веднъж не сме си казали лоша дума, додето не стана голямата им караница с Хулга.“

Дълго не разбрах за какво са се скарали. Знаех само, че вече не си говорят, попитах Перла какво има, а тя ми рече: „Нищо“. Нямало какво да дели с Хулга, не й се сърдела за нищо: „Но нали я знаеш колко много пие“. Това беше вярно. Както ви казах, Хулга беше келнерка в клуба и един ден нахълта в салона за масажи. Имах клиент на масата, изтегнал се човека, както го майка родила, ама тя не се трогва — мирише като завод за бърбън „Четири рози“. Едва се държи на крака. Каза ми, че току-що я уволнили, и изведнъж започна да ругае и да се подмокря. Хем ме ругае, хем опика пода. Каза, че целият къмпинг за трейлъри ми се присмивал. Каза, че Перла била дърта курва и се лепнала за мен, защото била закъсала и не можела да се нареди по-добре. А пък аз — как можело да съм такъв мухльо? Не знам ли, че толкова време вече жена ми се такова с Фреди Фио?

А сега да ти кажа — тоя Фреди Фио е текс-мекс, дойде като пришълец при нас, пуснали го от затвора не знам къде си и управителят на къмпинга за трейлъри го намерил в един от тези педерастки барове в Кет Сити и го наредил да работи като момче за всичко. Не ще да е бил само педераст, защото доста добре обслужваше нашите мадами от къмпинга. Хулга беше една от тях. Щура беше за него. През топлите нощи двамата с Хулга се настаняваха на сгъваемата стъпенка на нейния трейлър, пиеха текила, ама чиста, без сок от лайм, а той свири на китара и пее. Перла ми я беше описала, била зелена китара с надпис, а буквите като светлоотражатели. Което си е право — добре пееше, мръсникът. Но Перла все разправяше, че не можела да го понася; бил долен мъничък лъскач и измъквал на Хулга всичко, до последния й цент. Аз пък я съм разменил десетина думи с него, я не съм, но не го обичах, заради миризмата. Имам нос като на копой и го подушвах от сто крачки, толкова много брилянтин си изливаше на косата, и нещо друго — от Перла знам, че се казвало Парижка вечер .

Че като се обиди оная ти Перла! Тя? Тя да даде на Фреди Фио да я пипне с пръст, тя да има вземане-даване с един текс-мекс? Понеже това момче зарязало Хулга, тя била луда от ревност и си въобразявала, че всички, от Кет Сити до Индия, са лапнали по него. Обидно й било, че съм дал ухо на такива измислици, макар че Хулга била достойна повече за съжаление, отколкото за презрение. И си свали венчалната халка, дето й я бях дал — беше от първата ми жена, но тя беше казала, че нямало значение, защото знаела, че съм обичал Хеда, и така дори било по-добре — и ми я подаде: ако не съм й вярвал, да съм си вземел пръстена обратно, а пък тя щяла да се качи на първия автобус за където и да е. Тогава аз пак й я надянах на пръста и двамата коленичихме на пода и заедно се помолихме.