Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

Фемандерак продължи историята си, без изобщо да забележи как Манум се вцепенява, привеждайки се сетне с новоразпален интерес. Десницата, обясняваше даурианският философ, представлявала човек, представител на Най-възвишения в земния свят — някои пророци го определяли като негово въплъщение, макар свитъците да обяснявали това мъгляво — който щял да се появи в най-черния момент на Фалта. Появата му щяла да предизвести угасването на брудуонската мощ, поставяйки началото на нова епоха на просвещение, когато още веднъж Най-възвишеният щял да поеме делата на Първородните. Фемандерак свикал философите, най-възрастните от пророците, за да сподели знанието си, но го очаквал ужасен шок.

— Ние не се интересуваме от делата на Фалта — казали му старейшините. — Тези ръкописи са с неизяснен произход. Може да са написани от фалтанци и донесени тук по времето, когато бяхме сглупили да поддържаме контакт със севера. И какво ако Десницата се появи? Нам той не е нужен, ние сме от клана Рехтал, потомци на Стейн от рода Сайуиз — благословията на Най-възвишения е разперена над нас. Забрави тези учения, дело на старческото слабоумие и се върни по друма на мъдростта!

Младият философ спорил със старейшините, но не могъл да ги убеди във валидността на нарастващия си интерес към Десницата. Те му забранили да се занимава, ала той продължил да ги чете. Тогава те ги унищожили, потресаващ акт, който все още го измъчвал, макар да помнел съдържанието им наизуст. Споделил желанието са да отиде във Фалта, за да подири потвърждение на теориите си, но те и това не му позволили, страхувайки се да не донесе разлагащото влияние на по-нисшите. Тогава той послушал вътрешния си глас, разделил се със семейството си и Даурия, без да се сбогува и сам прекосил Великата пустиня. Съзнавайки сходството на своя бунт с този на Каннуор преди две хилядолетия, той се надявал каузата му да бъде по-справедлива от тази на черносърдия Рушител.

Приблизително по същото време, когато аз потеглих към Брудуо , помисли си Манум.

Фемандерак прекосил Фалта в дирене на Десницата, но нищо не открил.

— Само в Залата на знанието в Инструър вероятно можеше да се крие нужното ми доказателство, ала Съветът не ме допусна. Продължих на запад, сподирян от нарастващо чувство на неизбежност, преследвайки единствена догадка за нахождението на Десницата — откъс от загадка, указваща диреното от мен: Огън-плащеник гдез вие, Дол-долин надежда крие.

Това предизвика нов сепнат поглед от Манум и още един-двама от Компанията, но Фемандерак беше прекалено погълнат от историята, за да забележи. Той продължи:

— Несъзнателно бях навлязъл в земите на уайдузите, които ме заловиха и отведоха в Адунлок. По някаква странна причина бях пощаден, докато онези около мен биваха хвърлени в дупката. Тогава в килията ми се появи Лийт и когато ми разказа онази стара история, всичко си дойде на мястото. Фирейнс е огнената плащаница, Лулеа е долната долина…

— А Десницата? — запита Търговецът, задъхан като след дълго тичане. Не можеше да забрави ужаса, съпровождал разпита в Андратан, нито можеше да изтрие от съзнанието си заплахите и боя на брудуонците. Все за тази Десница! Дъхът му излетя бързо, спирайки, сякаш на ръба на разкритието. Може би двегодишното му изпитание щеше да получи смисъл.

Фемандерак се извърна към него.

— Надявах се да ми кажете вие.

Навън здрачът отстъпи пред мрак и Великият град потъна в поредната неспокойна нощ.

— Не съм сигурен какво да мисля — каза Кърр. — Ако съм те разбрал правилно, според теб сега във Фалта има човек — и то от Лулеа — който притежава магическа сила, някой, когото Най-възвишеният ще използва, за да надвие брудуонците. Ще бъда честен с теб — нямаше такъв човек при заминаването ни, нито някога ще има. Ако такъв живее в Лулеа, щяхме до го вземем с нас. Със сигурност Най-възвишеният щеше да нареди нещата така, че той да дойде с нас.

Или казваш, че е някой от Компанията? Избери си! Търговец и жена му, най-вероятните кандидати, макар Манум да признава, че не знае нищо за въпросната „Десница“. Нашият хауфут — селският водач — макар и достоен човек, е най-малко вероятен, изоставил мисията ни на фирейнската граница. Такива сме. Няма герой сред нас.

Фермерът се наклони напред, живо въплъщение на предизвикателството към младия дауриянец.

Фемандерак устоя.

— Ала сте надвили брудуонските воини и сте избягали от уайдузите — постижения, случвало се да убягват и на най-могъщите бойци — философът повиши глас. — Запитайте се — на вашите сили ли се дължат тези победи? Или има друга Ръка, която ви насочва и пази? Самата Десница не е нужно да е силна сама по себе си. Тя е само израз на силата. Би могла да е сред нас, а ние — дори самата тя — да не осъзнаваме.