Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

Кърр огледа стаята. Разчете умора по лицата им, осъзнавайки, че сега не е най-подходящото време да се занимават с важни неща. Нуждаеха се от почивка или от залисване, нещо, което да им помогне да преодолеят умората и втрещението, които още чувстваха. Високият странник изглежда имаше повече живост от всички тях взети заедно.

— Трябва да поговорим за тези неща! — рече старият фермер, надявайки се инстинктът да не го подлъгва. — Но не сега, не днес. Прекадено сме изтощени, за да вземем правилните решения. Утре ще дадем на Фемандерак шанс да поговори и узнае всичко, което го интересува. Дотогава бих посъветвал всички да поспят или поне да отпочинат.

— Още толкова много неща ни предстоят — продължи той. — Аз лично ще започна да търся следи от ордена си. Някъде в този изоставен град трябва да има Часовои, освен ако не са изоставили напълно призванието си — те ще се противопоставят на предателите на Фалта. Щом ги открия, достъпът до Съвета ще е много по-лесен!

Той въздъхна.

— Поне това се надявам. Няма друга причина за един изморен старец да иде толкова далеч.

— Иди да си починеш, старецо! — тихо каза Перду с оттенък на привързаност в гласа. — Часовоите и утре ще са тук.

— Искаш ли да дойдеш на пазара? — Фемандерак бе прекарал следобеда в крачене из стаята.

— На мен не ми трябва почивка — каза Лийт. Не мога да спя в тази къща, не и когато тя е тук. Може би ако ида да се разходя…

— Хайде тогава!

Преди Лийт да се изправи от канапето, Фемандерак бе нарамил арфата и изчакваше на прага.

На площадката над стълбите ги спря долетял глас.

— Къде отивате?

— До пазара — отговори Лийт. — Фемандерак там свири на арфа.

— О! — гласът на фермера звучеше напрегнат и изтощен. — Нещо против да дойда и аз?

— Напротив! — жизнерадостно отвърна философът.

— Ами ние? — долетяха питания от другите стаи.

— Разбира се! — каза им Фемандерак, смеейки се.

— Дотук с отдиха на Компанията — проръмжа Кърр.

Накрая в квартирата им остана само Перду, натоварен със задачата да наглежда пленника им. Всички останали подириха разтуха сред шарените сергии на тържището.

Пазарът, един от шестнадесетте в града — по един за всяко кралство, казваха, макар числото да бе просто съвпадение — заемаше широкото пространство между три тесни улици и една широка алея. Продавачите бяха разпънали сергии в кръг. Там те предлагаха стоките си; вариращи от необходими благини като храна и дрехи до фриволни и дори опасни продукти. В центъра се помещаваха различни забави. По-професионалните от тях бяха спонсорирани от собствениците на сергии, които плащаха на изпълнителите с надеждата, че номерата им ще привлекат повече клиенти. Останалите изкарваха насъщния с монетите от случайни зяпачи. Получилата се какофония инструърци и посетители се завихряше в море от цвят, добре наблюдавано от някой покрив, но най-добре усетено на място.

— Стойте заедно! — посъветва ги Фемандерак. — И дръжте ръце в джобовете! Не купувайте нищо, защото аз мога да го взема на по-ниска цена.

— Защо да си държим ръцете в джобовете? — пожела да узнае Индретт. С широко разтворени очи, тя се взираше в невъобразимите наслади, макар че беше родом от Раммр. Малцина от тях си бяха представяли, че Великият град ще изглежда така.

— Професионални джебчии. По-трудно е да се открадне от джоб, в който има ръка. Ако отслабиш бдителността си, ще задигнат всичко, което не е вързано за теб. За най-добрите от тях се разказват истории. Някои пътници са губили долните си ризи, осъзнавайки липсата едва в края на деня.

Лийт бе започнал да разпознава пламъчето в очите на Фемандерак, съпътстващо тези истории, но само един или двама от останалите погледнаха към високия мъж със съмнение.

Компанията прекара близо час опивайки се в гледките, звуците и ароматите на този — ако не най-голям, то поне най-ярък — пазар в Инструър. Видяха риби, уловени в реката край града — и риби от морето на два дни път западно от града. По-големи и по-разнообразни от всичко, уловено в по-студените води на севера, огромни змиорки и ракоподобни животни, с червени тела и огромни щипки, очакваха купувачи. Можеше да се пазари всякаква храна, при това евтино, ако човек умееше изкуството да се договаря. Плодове във всякаква форма и цвят, най-разнообразни зеленчуци, меса и добитък, събрани от шестнадесетте кралства. Амбулантни търговци продаваха украшения за китките, глезените, врата, ушите и изобщо за всяка стърчаща част на тялото. Компанията крачеше сред тълпи, които аплодираха жонглирането и акробатиките на група мъже от сухия север, екзотичните танци на млади жени — вероятно местни, прецени Индретт, чиито разгорещеност и оскъдно облекло привличаха значителни тълпи, министрели — сами или на групици, изпълняващи непознати песни. Един от по-настойчивите продавачи се опита да им предложи детски обувки, като ентусиазмът му не угасваше дори и при изтъкването, че с тях деца няма. Усмири се единствено когато се съгласиха да купят лакомства за четири фрети и определено аматьорска картина на планински пейзаж. Изживяването поглъщаше, развълнуваше и тревожеше селяните от Лулеа и техните приятели, не им оставяше време дори да си поемат дъх и скоро потънаха сред вълнуващия хаос.