Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

— И какво предлагаш? — кратко попита Кърр. Лийт ясно виждаше и чуваше гнева на стария фермер, но не можеше да посочи пораждащата го причина. Може би нещо в самонадеяността на Фемандерак го раздразваше.

Философът изглежда не забелязваше неприязънта.

— Пари, квартира, съвет, убедителен глас пред Съвета — и редица други неща, които още не е времето да разкривам, но вероятно са по-ценни от всичко останало.

Хал се изправи с отсечени движения и отиде в средата на стаята.

— Според теб подкупът най-добрият начин за достигане до Съвета на Фалта ли е? — обърна се той към философа.

— Най-добрият? Това е единственият начин! Без пари изобщо няма да признаят съществуването ви, още по-малко да обърнат внимание на просбата ви. Съществуват определени дребни служители, на които трябва да бъде платено — все по-големи суми — преди да получите правото на аудиенция.

— И това не те притеснява? — Хал се взря в очите на Фемандерак по начин, който доста се отдалечаваше от учтивостта. Лийт не можеше да не си припомни братовия сблъсък с отшелника. Тогава Хал бе изглеждал неумолимо уверен в правотата си, сега отново се приготвяше за нов твърдоглав спор.

— Да ме притеснява? Не. Трябва ли?

— Според мен трябва. Всички забравяме правотата на делото си. За себе си не търсим нищо. Искаме да се изправим пред Съвета, защото имаме да им дадем нещо — време да се подготвят за надвисналата инвазия. Как би могло това да застраши Съвета? Защо да не поискат да ни видят? Смятам, че трябва да разкрием важността на носените от нас вести. Любопитството може да успее там, където парите се провалят.

Манум заговори с нескрито неодобрение:

— Призовавам към изключителна предпазливост относно делата ни с Фалтанския Съвет. Сине, казах ти по какъв начин Гласът от Андратан ликуваше как фалтанците му се подчинявали. Даде ми имена, показа ми лица, лица, които никога няма да забравя! — Той поспря, поемайки си дълбок дъх. — Гласът ми разкри, че имал агенти дори сред Съвета. Беше изключително ясен. Не мислиш ли, че ако разкрием мисията си, корумпираните представители ще разберат и просто ще убедят останалите да не ни приемат?

— Тогава ще разкрият истинската си природа! — каза Хал. — Истината е по-могъща от заблудата! Лъжата може да печели много битки, но плодовете на победите й изчезват заедно с измамите й. Истината може да понася множество поражения, но победите й са постоянни! Трябва да бъдем искрени.

— Истината може да бъде използвана срещу нас! — противопостави се Манум. — Нека го кажа по-ясно. Съветът има шестнадесетима членове, по един от всяко кралство. Пет страни — Сърнета, Деювър, Сна Вацта, Хаурн и Деруйс — имат лоялни крале и тази вярност се отнася и за представителите им в Съвета. Хаурн е васално кралство на Сна Вацта, но гласът му е отделен. Четирима други крале са ни предали, ала посланиците им в Съвета са все още верни. Това са Плоня, Асгоуан, Редана и Пискасия. Владетелите на Трейка, Фавония и Немохайм са верни на Фалта, но посланиците им са предатели. Остават четири кралства — Вертензия, Строукс, Табул и обичният ни Фирейнс — предадени едновременно от владетел и посланик.

Това означава, че осем от шестнадесетте кралства се управляват от предатели. Фалта е в гибелна позиция.

Но положението със Съвета все още не е толкова отчайващо, макар че вече би могло и да е станало, тъй като мина повече от година, откакто Гласът злорадстваше. Деветима от съветниците са лоялни, а седмина са изменници. Ако нещата са се запазили, ще разполагаме с достатъчно гласове да спечелим. Хал, ако казваме на служител подир служител, че Фалта е заплашена от инвазия, рано или късно ще попаднем на някой, служещ на врага или склонен да продаде информация. Така пътят ни към Съвета ще бъде прерязан — или ще бъдем предадени пред него. Нека бъдем внимателни с истината!

— Дори и да бъдем предадени, трябва да се осланяме на истината, а не да прибягваме до подкупи — настояваше Хал. — Накрая победата ще дойде.

— Освежаващо прямо! — отбеляза Фемандерак. — Ала разполагаш ли с времето да понасяш пораженията преди идването на евентуалната победа? Предупреждавам ви, едно-единствено поражение е достатъчно да съкруши усилията ви! — Той продължи да крачи, сякаш бе готов още сега да се изправи срещу брудуонците. — Можем ли да говорим по-откровено? — рече той. — Аз също имам задача, мисия, която трябва да изпълня и за да го сторя, трябва да разкрия сърцето си пред вас. Ще говорим ли открито? В такъв случай, ако не приемете помощта ми, аз ще си ида, обещавайки да не казвам никому за делото ви. Ще положа клетва! Но ако ви убедя, че съм достоен за доверие, бих искал да позволите да се присъединя към Компанията.