Автор неизвестен - Земята си иска своето

Здесь есть возможность читать онлайн «Автор неизвестен - Земята си иска своето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1981, Издательство: Народна младеж, Жанр: Сказка, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Земята си иска своето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Земята си иска своето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Земята си иска своето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Земята си иска своето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Земята си иска своето

Живяла в стари времена една вдовица. Тя имала едничък син. Растял синът и виждал, че всички деца имат бащи, само той никого не може да нарече „татко“.

— Защо всички си имат бащи, а само аз нямам? — попитал той веднъж майка си.

Вдовицата отвърнала:

— Твоят баща умря.

— Какво значи това — умря? Той няма ли да се върне вече при нас?

— Той няма да се върне, а ние всички ще отидем там, където е той — рекла майка му, — никой не ще избегне смъртта.

Момъкът извикал:

— Аз никого не съм молил да се родя, но щом съм се родил, не искам да умирам. Ще отида да търся такова място, където няма смърт!

Дълго го молила майка му да не ходи, но момъкът не я послушал и тръгнал по света. Обиколил много страни. Навсякъде питал и разпитвал:

— Има ли тук смърт?

— Има — отговаряли му.

Разтъжил се момъкът — нямало такова място, където не се умира. Вървял веднъж през полето, гледа — пред него елен с високи, клонести рога. Харесали се много на момъка еленовите рога и той попитал елена:

— Не знаеш ли място, където не се умира?

— Такова място няма — отвърнал еленът, — но докато рогата ми не стигнат небето, аз няма да умра, а стигнат ли го, ще дойде и моята смърт. Ако искаш, остани при мене. Няма да умреш, докато аз съм жив.

— Не — рекъл момъкът, — ако ще живея, нека да живея вечно, а да умра можех и там, откъдето съм дошъл.

Тръгнал той по-нататък. Прекосил полето, пребродил всички долини, — стигнал планините. Гледа — един гарван кацнал на висока скала и чисти перата си, а пухът им лети надолу, в огромна, дълбока пропаст.

Момъкът попитал гарвана:

— Не знаеш ли място, където да не се умира?

— Не — отвърнал гарванът. — Ето, аз ще живея, докато цялата тази пропаст не се запълни с моя пух, а запълни ли се, ще умра. Остани при мен и ще живееш, докато и аз съм жив.

Надникнал момъкът в пропастта и поклатил глава.

— Не — рекъл той, — ако ще живея, нека да живея вечно, а да умра можех и там, откъдето съм дошъл.

Тръгнал той по-нататък. Преминал цялата земя, стигнал до морето. Поразходил се по брега — не знаел накъде да тръгне. Вървял ден, вървял два — нищо не се виждало. На третия ден гледа — нещо блести в далечината. Приближил се повече — видял пред себе си кристален дворец. Обиколил момъкът двореца, но не можал да намери врата. Мъчил се, мъчил се, най-сетне съгледал малка ивица светлина. Сетил се, че това може да е вратата, и натиснал с всичка сила. Вратата се отворила. Влязъл вътре и какво да види — лежи девойка с такава красота, че самото слънце би й завидяло, ако я видеше. Много се харесала девойката на момъка, пък и той се харесал. Момъкът попитал:

— Хубавице, не знаеш ли място, където да не се умира? Искам да избягам от смъртта.

— Такова място няма — отвърнала девойката. — Защо ще търсиш напразно? Остани с мен!

Момъкът рекъл:

— Не съм търсил теб, търся място, където да не се умира, иначе щях да остана там, откъдето съм дошъл.

Девойката казала:

— Земята си иска своето, ти сам ще пожелаеш смъртта. Погледни ме и кажи — на колко съм години?

Момъкът я погледнал: нейната млада снага, нейните алени като трендафил бузи били така прекрасни, че той съвсем забравил за смъртта.

— Най-много на петнадесет години — рекъл той.

— Не — отговорила девойката, — аз съм родена в първия ден от сътворението на света. Името ми е „Красота“ и аз никога не ще остарея и никога не ще умра. Ти би могъл да останеш с мене, но сам няма да поискаш — земята ще те призове.

Момъкът се заклел, че никога не ще я напусне.

Заживели те заедно. Годините преминали като миг. Много неща се изменили на земята. Мнозина измрели, обърнали се в прах, мнозина се народили, земята променила лицето си, но момъкът не забелязвал как лети времето. Девойката била все така прекрасна, а той — все така млад. Преминали хиляди години. Домъчняло на момъка за родината му. Един ден той рекъл:

— Искам да отида и да навестя майка си и моите близки.

Девойката отвърнала:

— От тях вече и кости не са останали в земята.

— Какво говориш ти! Всичко на всичко са се изминали три-четири дни, откак съм тук, какво е могло да им се случи?

Девойката рекла:

— Аз нали ти казах — земята си иска своето. Добре, върви, но каквото и да ти се случи, сам ще си бъдеш виновен.

Дала му тя три ябълки и му казала да ги изяде, когато се разтъжи.

Сбогувал се момъкът с нея и тръгнал. Вървял, вървял, гледа — пред него е скалата, на която бил преди гарванът. Цялата пропаст под нея била пълна с пух, а и гарванът лежал там, съвсем изсъхнал. Притъмняло пред очите на момъка, понечил да се върне назад, но не го пускала вече земята, теглела го напред. Продължил по-нататък, гледа — всред полето стои еленът, рогата му опират в небето, а самият той умира. Разбрал момъкът, че много време се е минало оттогава, откак е излязъл от къщи. Тръгнал още по-нататък, стигнал до родното си място, но не намерил ни близки, ни познати. Питал хората за майка си, но никой не бил чувал дори за нея. Скитал се сам и никой не го познавал. Срещнал най-сетне един старец и му разказал кого търси. Старецът рекъл:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Земята си иска своето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Земята си иска своето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Автор неизвестен - Старшая Эдда
Автор неизвестен
libcat.ru: книга без обложки
Автор неизвестен
Автор неизвестен Европейская старинная литература - Песни Матушки Гусыни
Автор неизвестен Европейская старинная литература
libcat.ru: книга без обложки
Автор неизвестен Юмор
Автор неизвестен Эпосы, мифы, легенды и сказания - Мифы древней Индии. Литературное изложение В. Г. Эрмана и Э. Н. Темкина
Автор неизвестен Эпосы, мифы, легенды и сказания
libcat.ru: книга без обложки
Автор неизвестен
libcat.ru: книга без обложки
Автор Неизвестен
libcat.ru: книга без обложки
Автор Неизвестен
libcat.ru: книга без обложки
Автор Неизвестен
libcat.ru: книга без обложки
Автор Неизвестен
Отзывы о книге «Земята си иска своето»

Обсуждение, отзывы о книге «Земята си иска своето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x