Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

Разпери ръце като птица, успокояваща уплашени пилета.

— Не бързай да виниш Най-възвишения за случилото се! Безсмислено е да обсъждаме какво се таи в ума му. Ако той съществува и проявява интерес, думата му ще се чуе преди края на мисията ни.

— Всички наши дискусии ли ще завършват по този начин? — обърна се Лийт към брат си по-късно вечерта. За пръв път от месеци двамата с Хал отново бяха заедно насаме — имаше неща, за които възнамеряваше да пита, подозрения, които трябваше да изрази. — Като спорове за вярата?

Хал сви рамене:

— В известен смисъл всички дискусии са свързани с вярванията ни — рече той. — Или внимателно ги отбягваме, оставяйки ги да се оформят в освободената празнота, или откриваме, че те се промъкват, независимо от темата.

— Но никой не вярва наистина в Най-възвишения, нали? Това е било в старите времена, когато хората не са знаели колкото днес — това не бе измислен от Лийт аргумент, бе го чул от някого, но не помнеше от кого. В питането му имаше загатната надежда и също сянка на съжаление.

— Нима хората действително са се променили? Смятам, че във всеки важен аспект сме останали същите. Все още се нуждаем от приятелство и желаем да го даряваме, продължаваме да дирим отговори, но не ги намираме, все още се задоволяваме с много по-малко от истинските си възможности и позволяваме на дребнавата себичност да удушава живота ни. Има хора, които дори в тези дни смятат, че Най-възвишеният им помага.

Лийт повдигна очи, за да се взре в тези на брат си.

— Видях те в Бандитската пещера — каза той и затаи дъх.

— Зная — отвърна Хал и зачака.

— Какво… какво причини на отшелника? Видях черните криле, чух те да го кориш, сетне той се разболя и хауфутът трябваше да остане с него, точно както каза ти. — Лийт се взря в очите на брат си. — Кой си ти?

— Който винаги съм бил — Хал, твоят брат. Не притежавам черни сили, ако това те притеснява. Случилото се на отшелника не бе зло. Помниш ли агнето от лани? Крачето му беше счупено, но не беше зараснало правилно. Ако го бяхме оставили, нямаше да преживее още една година. Тогава аз му счупих крака наново, помниш ли? Ти се разстрои и ме нарече с редица обидни имена. Но сега то е живо и здраво и не помни болката. Разбираш ли? Каквото агнето е смятало за злина, е била просто доброта отвъд неговите понятийни граници. По същия начин сега отшелникът има възможност да стане по-здрав от когато и да било.

Нещо в обяснението, в увереността на отговора, подразни Лийт. Старата ненавист отново започна да се натрупва у него.

— Смятах, че си ядосан на отшелника — рече той. — Никой от нас не може да те разбере! Той не беше сторил нищо лошо.

— Не бях ядосан, страхувах се за него. И все още го правя. Той не се е научил да използва дарбите си. Подобно на див кон мечтае за най-високите пасбища, но не разполага с дисциплината да иде там. Не ще може да ги достигне, докато не е свикнал с юлара.

В ума на Лийт започна да се заформя нещо.

— Почакай малко! Ако всички сме агнета — включително и ти — какво ти даде правото да чупиш крака на отшелника? Как би могъл да разбереш онова, което никой от нас не осъзнава? И когато е свикнал с юлара, кой ще възседне коня до онези пасбища?

Хал се усмихна.

— Забележителни въпроси! Чувам неща, подобно на отшелника. Но за разлика от него действам само когато имам разрешение.

— От зъл бог? Как го понасяш?

Хал не каза нищо в лицето на нарастващия гняв на брат си.

— Не ще да зная божество, което наранява хората. Не искам нищо общо с бог, който троши краката на хората и нарича това доброта. Не ми трябва бог, който изоставя хората си.

Хал се извърна към него.

— Както Манум изостави нас? Прояви търпение, Лийт! Един ден ще си в състояние да му простиш.

— Само ако аз реша това! — изстреля Лийт, преди да успее да се овладее. — Може би той не заслужава прошка. Мразя всички тези приказки за доброта и опрощение и милост. Писна ми от теб и поведението ти, Хал! Все намираш начин да се поставиш над мен. Все ти си прав, мразя това. Това е просто преструвка. Преструвка, с която компенсираш сакатото си тяло. Е, никому не се нрави. И изобщо не си толкова невинен, за колкото се представяш, братко! Наблюдавах те!

Дори изричайки тези думи, знаеше, че това не е най-добрият начин да стори нещата, че не Хал е главната му цел — просто човек, който няма да отговори на удара. И въпреки това.

— Кажи ми, братко, как надви трима могъщи брудуонски магьосници-воини? Фемандерак ми разказа нещичко за тези Повелители на страха, докато пътувахме през Трейка и Деювър. Как бихме могли да ги надвием? Кроптър ни предупреди за силата им. Аз не видях нищо такова. Какво би казал по този въпрос, братко?