Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

— Не съм я чувал изцяло — рече Манум. — Чух името Даурия от Гласа в Андратан.

— Лийт ми разказа за приключението ти, за което не мога да изразя достатъчно похвали. Бил си разпитан от Гласа в онази ужасна крепост, а си още жив? Ето в това повече от всичко можем да съзрем ръката на Най-възвишения!

— По-скоро ръката на един алчен Търговец — гневът в гласа на Манум не можеше да бъде сбъркан. — Ванио може и да ме спаси от инструментите на инквизиторите, но ме постави в безмилостните ръце на брудуонските воини. Най-малкото гибелта на цяло фавонско село трябва да тежи на съвестта му.

— Сенките на баща ми и брат ми също имат причина да се гневят! — добави Фарр с горчив глас.

Старият фермер изглежда не чуваше тези думи. Пристъпи една крачка към канапето, на което седеше стройният дауриянец.

— Мислех, подобно на всички Часовои, че Даурия е мит, измислено място, че историята на падението й е алегория за развалата на човека, служеща да обясни омразата на Рушителя и Брудуо към нас. — Кърр поклати глава. — А ти казваш, че тази митична земя е твой дом?

Фемандерак стрелна с поглед Кърр, сетне напрегнато се взря в Манум.

— Сред вас имате човек, който е избягал от страховитата тъмница, а се съмняваш в съществуването на родината ми?

— Момент! — каза Фарр. — Прекалено много въпроси, а твърде малко отговори. Тук има и такива, които не знаят за какво става въпрос. Нека разясним това.

Всички седнаха, което остави винкулчанина в ролята на единствения застанал прав.

— Фемандерак, ти идваш от място, наречено Даурия. Това друго название на едно от шестнадесетте кралства ли е?

— Не — отговори философът. — Даурия не е част от шестнадесетте и няма представител в Съвета. Но според древните писания всяко от тях води началото си от нейни жители.

Фарр настоя:

— А останалите названия?

— Потопената земя? — рече Манум. — Доколкото знам, това е буквален превод.

— Не точно — рече Фемандерак, който не можеше да удържи учения у себе си. — „Долината на смъртта“ е по-коректният превод, макар че съм наясно на какво се дължи грешката. „Рия“ е древна дума за „наводнена долина“.

— А другото? — попита отново Фарр. — Пак някаква долина беше.

— Долината на Дона Михст — помогна му философът. — Така се е наричала родината ми преди предателството, преди Най-възвишеният да ни изпрати потоп.

— Да, сега си спомням. Кърр ни разказа историята в Брейданската пустош. — Челото на Фарр се изчисти от бръчици.

— Добре, вече установихме откъде е родом Фемандерак — или поне откъде твърди, че идва — рече старият фермер. — Дори и ако още не можем да потвърдим. Ще отнеме ли остатъка от вечерта да чуем защо иска да се присъедини към Компанията?

— Не и ако зависи от мен — усмихна се широко философът. — Но ако ми отделите миг. Бащата на Лийт, Манум: — Когато си бил в Андратан, си чул Гласа. Можеш ли да бъдеш сигурен, че това е бил Рушителят?

Манум въздъхна:

— Бях на Андратан, видях крепостта, посетих тъмниците, чух глас, който твърдеше , че е Рушителят. Гласът му беше мощен. Оттогава не спирам да се чудя дали наистина е бил древният Неумиращ, или слабостта ме е била направила по-податлив на внушения.

— Но стоиш сред нас. Никой не напуска Андратан. Даурианци знаем това, защото брудуонците са наши заклети врагове, мнозина от хората ни са били отвеждани на този остров. Никой от тях не се върна.

— Беше грешка — тихо каза Манум. — Искаха да ме убият, затова Гласът ми каза всичко за предстоящата инвазия, опитвайки се да изтръгне търсената от него информация, спокоен, че злорадите му слова ще отмрат с мен.

— Приятелю, трябва да ти издигнат паметник! — Фемандерак поклати глава.

— След като чуят историята ми, надеждата е, че ще са прекалено заети да строят укрепления, за да им остане време за статуи.

Мъжът от Даурия им разказа за себе си, продължавайки неспирното си крачене. Бил, каза им, ковашки син. Семейството му живеело в малко селце на един ден път нагоре по долината от острова на Дона Михст, като млад чиракувал на баща си. Ала майка му имала по-големи надежди за най-младия си син и убедила съпруга си да го изпратят в Училището на Пророците, когато навършил шестнадесет. Там той срещнал Пириний — най-известният наставник, слушал дискусиите, потъвал в музиката и сърцето му преляло от желанието да учи. Дванадесет години прекарал в Школата, заменяйки ментора си след смъртта му.

Особено внимание отделял на древното знание. Някои стари и отдавна забравени свитъци съдържали словата на пророци, смятани за побъркани от предните поколения и според мнението на мнозина — незаслужаващи сериозно изучаване. Ала Пириний бил избрал да не следва общоприетото мнение и се заел с изтощителното дело да възстанови свитъците, убеден, че нещо от изключителна важност се крие сред заплетените им фрази. Макар да умрял, преди да установи какво точно е то, завещал страстта и любопитството си на своя ученик. Фемандерак още си спомнял ясно деня, в който осъзнал какво, или по-точно кой, обединява всички писания. Повече от всичко желаел старецът да може да сподели триумфа му, защото синът на ковача открил тайната на Десницата на Най-възвишения.