Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

Хал задържа погледа на Лийт за момент, преди да отговори. Все още беше невъзмутим.

— Не бяха точно на върха на силите си, Лийт. Седмиците сред Брейданската пустош без провизии, без гид, без тур като Уайзънт. Трябвало е да изоставят конете си. Може би всичко това е отслабило силите им.

Лийт поклати глава.

— Познавам те, Хал! Знаеш повече, отколкото ми казваш. Ами брудуонеца, когото пленихме? Майка ми каза как се измъкнал от въжетата, но бил заловен отново. Тогава със сигурност не е бил толкова слаб! Ударил те с меч, а върху теб нямало и драскотина! Не ме лъжи! Правиш му нещо, държиш го слаб, както упои онзи кон миналата година. Ти си магьосник, точно като брудуонците! Не си обикновено фермерско момче, нито прост селски билкар. Но не си Десницата, за която говорят, защото той се предполага, че е добър. Колкото и да говориш за Най-възвишения, ти не си такъв. Видях черните криле и никакви арогантни приказки за милосърдие не могат да направят от злото добро. Така че ако не си Десницата и не си фермерски син, какво си, Хал? Какво си?

— Ще видиш — дойде спокойният отговор. — Един ден ще откриеш дали действително съм добър или зъл. Дотогава ме наблюдавай, ако трябва. Предупреди останалите, ако смяташ, че съм опасен. Но си спомни думите на Кроптър, онези, които ни каза, преди да напуснем дома му. Помниш ли? „Отговорете ми на това питане. Вий, момчета, обичате ли се?“ Вече имаш ли отговор, Лийт? Аз имам. Желаеш ли да го чуеш?

— Не, не искам. Остави ме.

— Обичам те, Лийт. Винаги ще те обичам. А сега, лека нощ.

— Пак го правиш, чудовище! — Лийт изпепели с поглед гърба на брат си.

Денят бе прекаран от Компанията в последващи обсъждания. Мазето ехтеше от повишени гласове, настояващи и гневни, докато обмисляха как да достигнат Съвета на Фалта. Постепенно се изясни, че Хал ще изгуби. Фарр, Кърр и Фемандерак се обединиха около идеята, че подкупът значително ще увеличи шансовете им за успех, докато директният подход щеше да докара голям риск, действайки много бавно, ако изобщо проработи. Хал отвръщаше, че дори и ако подкупът помогнел да се доближат до целта, методите щели да вгорчат резултата. Останалите се опитаха да разберат, отдавайки поне толкова почит на Хал, но накрая самотният му глас се удави в мъдростта на по-възрастните. Бе решено. Компанията щеше да достигне до Съвета с подкуп.

Членовете й щяха да потърсят работа в града, за да съберат парите, нужни за подкупването на множеството служители, застанали между тях и съвета. Фемандерак изрази оптимизъм, че ще им намери работа на пазара, след няколко седмици щяла да се натрупа значителна сума. Индретт бе забелязала малко продавачи на сладкиши, така че виждаше потенциална възможност да впрегне уменията си. Един по един и останалите членове на Компанията предложиха начин, по който можеха да допринесат за събирането на парите — доволни, че щяха да си намерят занимавка, която да отвлече умовете им от тежките условия и тъгата на пътуването.

Верен на думата си, Фемандерак успя да убеди неколцина собственици на сергии да намерят работа на част от приключенците. Лийт и Хал постъпиха на работа при един продавач на риба — Хал като момче за всичко, а Лийт като резач. Отсреща Стела работеше за бижутер — работа, която й беше като по мярка, само след няколко дни се пазареше с клиентите като ветеран. Индретт нае място в края на сергиите за храна, ставайки рано всеки ден, за да прави сладкиши с мед и други вкуснотии, непретенциозни северни лакомства, които досега не бяха се появявали на изтънчения инструърски пазар. Когато останалите от Компанията ставаха сутрин, тя вече бе излязла, оставяйки зад себе си великолепен аромат.

Пазарният ден приключваше преди залез, тъй като с падането на нощта влизаше в сила вечерният час. Това бе необичайно за Инструър, но Великият град бе в неофициално обявена война с разбунтувана местност от провинцията — Лийт не бе сигурен точно коя — наречена Ескейн. На всеки ъгъл се издигаше висок до кръста кол, приличащ на забита в земята дръжка на метла — знак за вечерната забрана. Когато Съветът обявяваше града за застрашен, градската стража поставяше червени знаци върху тези колчета, предупреждавайки гражданите да не крачат по улиците нощем, освен ако не разполагат със специално разрешение. Този обичай бе въведен за пръв път по време на брудуонската окупация преди почти хиляда години, но сега се използваше заради обирджиите и бандитите от Ескейн, промъкнали се в града, правейки опасно — така бе отсъдил Съветът — за обикновения инструърчанин да обикаля по улиците нощем.