Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

На Компанията отне значително време да разбере точно кои бяха въпросните ескейнчани, заплашващи могъщия град. Според някои на пазара, които твърдяха, че знаели (за разлика от множеството, които просто изразявали мнение), Ескейн бил град някъде в Строукс, обеднял заради непосилни данъци и обиращ Инструър, за да оцелее. Други твърдяха, че това било тайно общество, противопоставящо се на управлението на Съвета, разположило се из мочурищата на Маремма, а имаше и такива, които мълвяха, че недоволен бивш представител на съвета събирал армия, за да завладее града. Който и да беше прав, всички се съгласяваха, че от време на време градските житници, пазари и хазни биват обирани, а в Съвета на Фалта пристигаха писма от място на име Ескейн, които поемаха отговорност за кражбите. Колкото и усърдно стражите да претърсваха провинцията, никаква следа от тази страна, град или организация не биваха открити и никой пленник, независимо от степента на мъченията, не разкри местоположението на това мистериозно място. Ескейн беше трън в гнойното месо на Съвета.

Вечерната забрана представляваше голяма пречка за Компанията в преследването на аудиенция със Съвета. Трудно беше да съберат достатъчно пари през деня, които да им стигнат да преживяват и да остане нещо и за „фонд подкуп“, като същевременно и да търсят нужните им служители. Накрая Кърр реши, че той, Манум, Перду и Фарр ще посветят следобедите си в издирването им, докато останалите продължават да събират пари на пазара.

Преживяха един труден момент с Фоилзи, която първоначално не бе уведомена за пленника им. Тя се бе разгневила, чак заплашвайки да ги издаде на градските стражи, омеквайки едва след многократните убеждения, че това е само временно, докато Съветът бъде убеден да вземе пленника. Хал им бе казал, че Ахтал няма да създава неприятности, но Компанията не поемаше рискове и го държеше заключен в допълнително помещение към мазето, използвано като килерче.

В края на първата седмица решиха да започнат дългия процес на сдобиване с аудиенция. Подириха съвет от останалите на пазара. Макар никой от продавачите да не се бе явявал пред Съвета, всеки от тях познаваше такъв човек, охотно споделяйки напътствия.

— Похарчете колкото се може повече с първия служител — казваха някои. — Така ще прескочите много чакащи.

— Не си губете парите под помощник-секретар — съветваха други. — Те само ще ви изцедят, опитвайки се да ви пратят при приятелите си, без това да ви доближи до Съвета.

Отново и отново прекосяваха пътя до Съвещателната зала, докато накрая Кърр научи всяка крачка и го познаваше не по-зле от пътеката към фермата си. Опитваха първо една стратегия, после друга, харчейки пари с цялата бързина, която им позволяваше печеленето им. Виждаха редици дребни служители, докато чакаха в Коридора на просителите, но след изтощителни седмици на чакане не бяха напреднали в диренето на ключа, който щеше да им отвори Желязната врата.

Хал мълчеше. Останалите отбягваха да го гледат в очите, особено Лийт, който искаше да вижда колкото се може по-малко от непоносимото му лице.

А някъде на изток Брудуо несъмнено събираше пълчищата си.

— В града сте повече от месец, а още не знаете как стоят нещата? — запита с престорена изненада слаболикият мъж. — Как очаквате да получите аудиенция със Съвета, без да демонстрирате готовност за спонсорство с определена сума? Огледайте се! Нима, смятате, че поддържаме такава огромна сграда и съответстващия й персонал без помощта на просителите?

Четиримата кимнаха механично, бяха чували вариации на тази реплика от безброй служители.

— Несъмнено сте видели тълпите от хора, чакащи в Коридора на просителите. Някои от тях са платили големи суми, за да бъдат изложени случаите им пред Съвета. Нима искате да ви поставя преди тях? Това няма да е редно, не е ли така?

— Но както вече обясних на вашия помощник, ние не сме просто поредната група, която иска да измоли услуга от Съвета — търпеливо каза Манум. — Имаме жизненоважна информация относно заплаха, надвиснала над цяла Фалта.

— Каза ми — дойде обиграният отговор. — Но не можете да очаквате да повярвам, без да сте ми казали каква е въпросната заплаха. Може изобщо да не съществува такава, а вие просто да сте група побъркани, дошли в града да всяват смут и дестабилизират градската икономика. А може и просто да сте си измислили всичко, за да си осигурите достъп. Бъдете разумни! Самите вие може да се окажете заплахата!