Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

— А другите… — не знаех как да се изясня…

— Ами ето — Раят е за тях също. Има хора, които се занимават със земеделие и са щастливи, когато съберат реколтата. Има такива, които намират себе си в кухни, пекарни, шивачници…

Погледнах го скептично:

— Нима в Рая има щастливи готвачи и шивачи?

— Шиенето и готвенето не са цел. Те са средство. Целта е човек да постигне хармония със себе си. Да не търси високото, а просто себе си. Работи, после отдъхва — доволен, че е създал нещо…

— Но нима всички са такива?

— Не, разбира се. Странно, но тук има дори кръчми… Понякога се съмнявам дали е честно от моя страна да ги държа. Та те са капани — примамват и, ако човек не успее да надделее над греха… Просто се събужда без спомен другаде. Понякога в Чистилището…

Протестирах:

— Господи, но ти ги съблазняваш, а после…

— Забрави ли? Основното правило — Аз създавам възможностите, човек има избор. И, ако не успее да намери правилното решение… Кой е виновен?

— Религиите обикновено говорят за предопределеност, за Божие предначертание…

Бог се засмя:

— Твърде, твърде лесни пътища сочат… Не, Аз не определям бъдещето. Аз ви давам възможностите. Вие избирате… И вие носите отговорност пред себе си за своя избор. Прекалено лесно е — Бог е определил всичко, ти правиш каквото правиш, но Той е виновен, ако съгрешиш, защото той е направил така, че да си грешен…

Замислих се. Има логика. Колко удобно — всичко се приписва другиму, а ти си все жертва. И мъченик…

— И кого ще видя тук? — полюбопитствах пак…

Киро…

— Кой Киро?

— Забрави ли? Един бедняк, живеещ близо до кооперацията, която строихте. Помагаше при строежа и после, при довършителните работи. Плащахте му по нещичко — който каквото реши…

Да, сетих се. Висок, слаб, доста пиещ… Починал — разбрах със закъснение, след строежа рядко се виждахме на улицата…

— Той е мъченик?

— Не, защо? Пиеше, не беше се женил… Но се запази такъв, какъвто е бил — голямо дете. Живеещ за живота. Както го разбира. Зло никому не е направил, а добро… Колкото и да си изненадан — много добрини е сторил. И най-вече на хора, които са искали да го подлъжат. Нормален човек — без интелектуални претенции, без особено образование, без някакви заслуги за човечеството… Защо да е в Ада? А в Чистилището беше. Кратко време — и там си живя като на Земята. Сега е в Рая…

— И какво прави?

— Ами намира си работа — помага на тоя или оня, разхожда се из цялата тая красота, не пие…

— Не пие? — за мен Киро беше нещо като реклама на умереното пийване, а сега…

— Да — каза Бог изведнъж сериозно. — Нещо е станало с него. Друг свят, друга среда, друго мислене ли… Но още в Чистилището отместваше чашките в компанията. А той обича компаниите. Тук пък съвсем…

— Киро… — промълвих замислено…

— Да, нормален човек, с нормални грешки… Най-важното — опитвал се е да бъде добър, не е бил зъл…

После Бог посочи към виждащата се нейде в далечината сияеща огромна порта:

— Да влезем, а?

И се понесохме… Над зелените ливади и поля, над примамливите горички, над изумрудените езера… Над хората, които бяха заети с ежедневието си и дори не се интересуваха от летящия над тях Вседържец…

Красота…

Спокойствие…

Уют…

Всичко наведнъж. В неочаквана, ненатрапчива, тиха смес, заливаща душата на човека и караща го да се чувства като птица в полет…

Раят беше огромен…

Пред мен се виждаше огряна от топло слънце равнина, заобиколена от хълмове и планини, някъде напред светеха искрящи снегове, нейде встрани виждах лек дъжд, който тихо се сипеше към земята…

— Това не може да бъде, нали? — попитах…

— Защо не?

— Та аз едновременно виждам и надалеч, и наблизо, и снежните натрупвания, и пустинни пясъци…

— Ти си в Рая… И тук не важат физическите закони, познати от предишния живот…

Кимнах. Трябваше да се досетя. Обърнах внимание на златния покрив на храма вдясно от нас…

— Християнски ли е Раят?

— Раят е на всички и за всички. Които са го заслужили. Тук са християните. Хей натам — и посочи нейде наляво, а очите ми бързо се пригодиха и се втренчих в екзотичната картина — е мюсюлманският Рай… Има и за останалите хора…

— Но това… Някак си трябва да има граници, нещо предпазно, разделение, защото тая близост дава възможности за конфликти…

— И защо? Първо, Аз съм тук! И, второ — в Рая са не тези, които религиозните водачи са определили, а тези, които са заслужили. Критериите са прости — да не си правил зло, да си бил добър. Изборът на човека го е довел тук, не изпълнението на някакви исторически, понякога жестоки и човеконенавистни постулати…