Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

— Там — в Чистилището. Там е, минава през годините и вековете. Докато изпълни присъдата…

— Каква?

— Това не знае дори той. Присъдата е произнесена, справедлива е и ще бъде изпълнена… Може би утре, може след хилядолетия…

— И такива ли има?

— Има. Много. Например, Нерон. Императорът, който не искал да управлява. И смятал, че е велик поет и певец. Сега е тук — защото с пренебрежение е одобрил убийствата на невинни хора. Просто искал свобода — да пее и рецитира. И хич не се замислил с какво трябва да плаща за тая свобода. Придворните му управлявали вместо него, решавали вместо него, наказвали от негово име…

— Помня някаква теория, че Нерон изобщо не е бил жесток и престъпен. Ни Рим е палил, нито християни избивал…

— Хора… Не християни, а просто хора. При мен деление по някакво въображение и харесани ритуали няма… Да, така е — Нерон, според някой ваш съд, е напълно невинен. Но, според Моя съд — виновен. Несъпротива. И примирение със Злото. За него нямаше едно Зло. Той се успокояваше, че има Зло и по-малко Зло. И смяташе, че приемайки по-малкото Зло, се спасява от Злото…

— Чувал съм и други да го твърдят…

— Няма малко Зло! Дори малкото Зло е начало на голямото. Малкото Зло се разраства, малкото Зло се налага, малкото Зло постепенно се приема за необходимост, човек се примирява с него и… Попада в лапите на Злото изцяло… Тезата за малкото Зло е лицемерно прикритие на страха и подчинението на Злото…

— А Нерон…

— Нерон е тук… Жестоко наказан… Докато разбере защо…

— И… Докога ще е това?

— Не зная… Зависи от него… Другите двама Нерон са в Чистилището и в Рая…

Зяпнах…

— Как така?

— Казах ти — човек винаги има право и възможност за избор. Винаги! Нерон поетът е в Рая. Нерон човекът, тоя Нерон, който имаше помисли да спре, да се махне от Рим, да заживее другаде и по друг начин… Той е в Чистилището…

Огледах се. Малко бях… Не, не свикнал… просто възприемах всичко това като наблюдател — студено и разсъждавайки. И не бях сигурен дали Божията сила ме крепеше…

— Разбирам… Много неща разбрах…

— А има и още да видим — каза Той…

И видяхме…

Доста обикаляхме из Ада. Не, не мога да обясня как успяхме да го обиколим. Краката ни като че се движеха, но и околностите се движеха. Някак си тръгвахме и се озовавахме на търсеното от Бога място…

Да, и Адът е огромен — навремето великият Данте е направил великолепно, поразяващо и много далечно от реалността описание. Макар думата „реалност“ тук да не е на място…

— Чел си „Ад“ — констатира Бог…

— Да… Беше ми интересно. Другите две части не можах — минах някак си по тях, не ме привлякоха. Но „Ад“… Поразяваща книга е… Макар че виждам — не е точна…

Господ се засмя:

— Нима смяташ Ада за туристически обект, а Дантевото съчинение за лекция на екскурзовод? Разбира се, че не е така… Всъщност, той е описал не толкова Ада, какъвто беше по неговото време, а отражението му върху душата на човека…

— Какъвто е бил по неговото време?… Господи, нима наистина Данте е посетил това място?

— А защо не?

Замислих се. Наистина — майсторът описва подземните ужасии поразяващо, силно въздействащо, но… Аз мислех за фантазията му…

— Смятах, че е измислица. Като онези прочути средновековни разкази за ходенето на Богородица, които съм изучавал…

— Данте сам споменава за сън. Именно сънят е начинът човек да бъде навред — да се върне там, където е бил, да се появи там, където може би ще отиде, да отлети в несъществуващи места… Сънят е малка смърт, както са го наричали някои мислители.

Сънят те откъсва от реалността и те води в друга реалност…

— Реалност?

— Всичко, което съществува нейде, е реалност. За теб. Или за другите. В главата на този, когото определяте като луд, има негова реалност. Реалност, в която вие никога няма да проникнете. И няма да разберете живота там… Реалността е в сънищата — и понякога в другия ви свят. Материалния…

— И Данте…

— Да, беше тук… Видя Ада такъв, какъвто смята, че е. Неговият Ад… Това и описа…

— А самият Данте…

Бог се засмя:

— Данте е в Рая. Еднолично. Няма друг Данте… А и няма за какво да бъде наказван. Грешил е — затова е човек. Но не е извършвал грехове… Което е важното… И не само той е в Рая…

Замълчах. Очаквах да ме заведе в Рая, беше ми интересно да го видя, да разбера как се живее там… И не исках да оставам в мястото на щастието…

Разбирате ли, някак си…

Някак си щеше да ми е самотно… Имах приятели в земния живот — смъртта ни раздели. Намерих приятели и близки в Чистилището. Там, където беше трудно и неприятно, потискащо и зловещо… Но не ми се разделяше с тях… Ако някога стигнех до Рая — щях да намеря приятели. Обаче… Надали тези, сегашните. Може би по-добри — но не тези.