Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

— Някой ден?

— Да, все някой ден… Скоро… По моите мерки…

Подсмихнах се вътрешно. Наистина — за подобни хора трябват векове — вселенски мигове…

— Виж младите там — побутнах го. — Щастливи са. Обичат се… Надявам се — за дълго? — погледнах го въпросително…

— Тя е получила заслужена награда — каза Той. — Влюбена е в Давид… След толкова време тук е успяла да намери път към себе си…

— Не разбирам…

— Изабела… Изабела Кастилска…

Изтръпнах… Жестоката испанска кралица, изгонила евреите и маврите от държавата си, създала Инквизицията… И най-после намерила покой… Без да знае коя е — тя беше получила наградата. Любовта. И нов живот — различен от забравения…

— Тя се е разкаяла?

— Защо е необходимо? Тук тя не знае коя е. Живее така, както е решила — използва възможността да се промени. И никога няма да разбере какво е вършила в тялото на испанската кралица…

Даааа… Колко лесно и колко трудно… Да намериш себе си — такъв, какъвто искаш да си. Но — без да знаеш какъв си. И без клетви, планове, желания. Просто да си ти…

Трудно…

И възможно…

Няма някакви писани закони, няма проповеди, няма външни прояви, няма видим и гласен избор…

Просто ти трябва да си ти…

Без евентуална награда на хоризонта, без заплахи — ако не изпълняваш това, което някой човек ти е предписал…

Бог и ти… Той ти дава възможността, ти избираш…

И отговаряш…

— Започвам да се страхувам кои са в компанията ни…

— Защо? Нормални хора. Едни са били на оная Земя, други тук, трети ще са в новата Земя…

— Новата?

— Не се ли досети, че щом хората говорят за прераждания — трябва да е вярно? Никаква фантазия не може да създаде това, което Аз съм създал…

— И всички се прераждаме?

— А защо е необходимо всички да се прераждат? Нима в края на една ваша учебна година всички ученици са на поправителни изпити? Нима още в началото не се усеща кой как ще завърши?

— Но често има и изненадващи промени…

— Има… И точно за тези хора съм дал възможностите. Не успеят ли веднъж — ето ти втори път, понякога дори трети…

— А после?

— А после ще дойде. Винаги има ПОСЛЕ… Въпросът е как ще го използваш…

Загледах се към дядовците в дъното на масата. Те се появиха при нас неочаквано. Дойдоха един ден, седнаха пак така скромно на ъгъла, мълчаливо се нахраниха. Сетне пак, и пак… Не говореха много, готови бяха да услужат всекиму, с явно удоволствие прибираха дарените им пари. Работеха в една детска градина — общи работници. И, както ни каза Сара, децата много ги обичали — дядовците били готови винаги да направят нещо за тях. От играчка до игра. Хич не се засягали от детските щуротии, но и се държали с децата праволинейно, говорели мъдро, така че малките усещали духовната им сила…

— Чинги и Тими сигурно са били будистки монаси? Или въплъщения на Далай Лама?

Пламен се засмя. Никой не ни обръщаше внимание, та той заговори спокойно:

— На Земята са били много, много известни. Чингиз хан и Тамерлан… Завоеватели, безкомпромисни, жестоки, агресивни, хищни…

— Те?

— Да. И тук са си те — но вече различни. Избрали са другата възможност и ето ги…

Загледах се към старците. Дребнички, приличащи си малко — с отпуснати мустаци, внимателно присвити тесни очи, сухи скули…

Добри хора…

Сега и тук…

— Не разбирам — казах и се огледах. — Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които — поне аз така смятам — не е нужно един толкова обикновен човек да знае…

— А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на които им харесва тази форма и са привели съдържанието на душите си към калъпа. Вярно — повечето са такива. Но — необикновените, ненормалните, са тези, които имат малко поне от мен — и сами строят своя живот и свят…

Поклатих глава скептично:

— Ласкателно, но се познавам…

— Малко се познаваш…

— И това е възможно да е вярно…

Погледна ме бързо и изпитателно:

— Възможно?

Но и аз усетих логическата си грешка…

— Да, зная, зная — за теб всичко е възможно. И точно това ме вълнува. След като можеш всичко, защо не ме направи… Или поне подтикна, подпомогна… Просто да бъда вярващ…

Той се разсмя:

— Какъв вярващ? От коя религия? От коя църква? От коя секта?

— Казах ти, Господи, сложно е. Но аз изобщо не вярвах в теб. И след смъртта си дори не повярвах — въпреки че бях тук, в Чистилището. Някаква сила има — в това бях убеден. Но — каква? Коя?