Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

— Познаваш ли ги? — попита Бог…

— Разбира се…

— Не съм убеден…

Впрочем, и аз не бях. Да, познавах Хенри и Томас — тия, с метлите и кофите. Но — другите? Онези — земните?

— Ще ти разкажа една история. Ваша, земна. Неотдавнашна. Няма и хиляда години оттогава. В Англия царувал крал Хенри II Плантагенет. Сложна личност. Със сложна история. Син е на богат френски граф и дъщерята на английския крал. А този крал имал само син и дъщеря. Синът загива при странни обстоятелства. Дъщерята не може да е наследничка на трона — все още законите не го позволяват. И местните аристократи не го желаят. Така на престола стъпва племенникът на краля — по женска линия, но мъж…

— Мисля, че се сещам — казах. — То си е направо като приключенски роман… Дюма…

— По-скоро Уолтър Скот — и, като прихвана учудения ми поглед. — Казах ти — привлече вниманието ми с четенето си. Аз също чета. Да, зная, че искрата, пламваща в някой от вас и превръщаща се в четиво, идва от мен. Но — Аз я давам, а вие я претворявате. Казано направо — книгата я пишем двама. И, ако стане нужната и красивата, заслугата не е само моя…

— А ако…

— И Аз греша… Иначе — защо щяхте да се появите…

Картината напреде ни беше застинала. Не се учудвах. За нас можеше да минат часове, за хората напреде ни мигове — сетне времето се сливаше в един поток. Започнах да свиквам със странните на пръв поглед ситуации…

— Та — за Хенри. Майка му започнала война с новия крал, братовчед си. Битки, коварни схватки, интриги… Накрая се договорили. И след смъртта на краля, престолът бил зает от Хенри… Трябвали му сигурни хора за управлението на държавата. Поради което неговите приближени му предлагали свои верни люде — с определена цел, разбира се. Кентърбърийският архиепископ му предлага млад човек — само 15 години по-възрастен от краля. Който млад човек вече е издигнат за архидякон и се отличава с усърдие, изпълнителност и здрав разум…

— Томас Бекет…

— Да, за него говорим… Назначен е за канцлер и се отдава на черен труд в полза на краля. Въвежда данъци, търси и намира пари, успява да стане лидер в кралските веселби — съвсем неподходящо за свещенослужител. И тогава архиепископът умира. Кралят решава да подчини църквата, а и да поприбере парите й — имал огромна нужда от тях. Веселби, войни, строежи… Натам — знаеш…

— Зная… Станал архиепископ, Томас Бекет се променя рязко. Изправя се срещу краля и със зъби и нокти засилва позициите на църквата, отправя горещи укори срещу довчерашния си сътрапезник. И кралят се чуди как е станала тая промяна. Веднъж той въздъхва пред група придворни: „Кой ще ме отърве от тоя човек?“. Четирима от тях веднага тръгват и в самата църква убиват Томас Бекет… — и замълчах, сетил се за вика на ядосания Хенри в кръчмата: „Кой ще ме отърве от тоя човек?“…

— Натам е класика… Архиепископът е обявен за светец, кралят публично се разкайва…

Гледах двамата приятели. На вид почти еднакви — тук разликата във възрастта не личеше, всеки беше на неизвестно как определено число години. Високи, слаби, леко брадясали, весели. Много, много весели. И почти неразделни. Живееха нейде близо до кръчмето ни — Хенри с някаква доста суха, мълчалива, но, както казваше понякога Томас, скандалджийка. И Томас сам в малка стая на партера в същата сграда. Фактически не се деляха през деня, защото вечер Хенри попадаше в лапите на съжителката си и се превръщаше в мечтан за жените послушен мъж…

— Защо ми го разказа?

— Просто пример. За Чистилището, Ада и Рая. Тук малцина са тези, които са били на Земята. Не се променят, а стават такива, каквито са. Там, на Земята, хората са различни. Имате възможности да бъдете каквито искате — дори през смъртта. Но малцина ги избират. Повечето се подчиняват на времето, на околните, на собствените си страсти, страхове, желания…

— Не зная как да попитам…

— За себе си? Всички говорите за другите, но най-напред се интересувате от себе си. Може и за добро да е — зная много случаи, когато хора са се питали дали биха могли да издържат гледката на страдащите около им. И сетне са умирали в стремежа си да помогнат на тия страдащи…

— Егоизмът на страха ли ни спира?

— Ако си войник и те очаква сражение, храна за гладен ли ще тръгнеш да търсиш или оръжието си ще подготвиш? Защото жертвайки времето си да му помогнеш в момента, ти губиш възможността да му помогнеш за бъдещето…

— Сложно е, Господи, много е сложно…

— Такъв е животът — сложен… Дори на еднодневките… И няма как да го опростиш. Да, има хора, които се опитват да живеят колкото се може по-простичко. И аз не ги укорявам. Нормално е. Невъзможно е всички да са свободни личности, да са създатели. Няма как една пирамида да е само връх… Трябва и основа… Но, понеже и те са създадени от мен, понякога се опитвам да им помогна — да материализирам желанията им…