Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

— И какво стана?

— Измряха… Баба му чистеше стаята, сложи мравките на прозореца и… лято, слънце… Не се намесих — исках да видя как детето ще реагира…

— Какво се случи после?

— Плака… Сетне се отдаде на учение. И завоюва маса научни титли. Избраха го за премиер на държавата му. Стремеше се да направи всичко, за да са доволни и щастливи гражданите… Дори лично помагаше, когато видеше хора в тежко положение… Намали данъците, натисна търговците за по-ниски цени, издаде закон за високи заплати…

— Поучил се е…

— Не… На петия месец му устроиха държавен преврат… Тия, които искаха да печелят от народа. И го убиха… Което беше добър изход — не се мъчи дълго с въпроса: „Защо?“… И даже го застреляха в Правителствения дворец — не видя какви празненства имаше навън…

— Навън? От гражданите? Тия, заради които е умрял?

— Разбира се… Хората са нормални. Искат две неща — хляб и зрелища… Е, той им осигуряваше хляб — но беше много сериозен, напрегнат, вдаден в работата си. И искаше всички да са такива… А хората смятат, че са станали хора от маймуни чрез труд, обаче мразят да се трудят. Доволни са от постигнатото… Какво повече от хора могат да станат?

Настъпи тишина…

— Звучи ми някак си… Цинично?

— Реалистично… Ти беше споменал, че си скептичен реалист… Е, аз съм циничен романтик — вярвам в доброто, но зная кой би трябвало да го постигне. И за кого… И как… И най-вече — защо…

Навън беше тихо, в залата се чуваше само пращенето на огромния пън в камината, котето даже не мъркаше, а спеше отпуснато. Ние седяхме и мълчахме…

— Защо се заинтересува от мен?

— Виждаш ли — хора е обобщение за биологическия ви вид. Но сте два типа. Нормални и други.

— Други?

— Да… Нормалните хора живеят според природата наоколо си. Водят ги два нагона — оцеляване и размножаване. Природни нагони… За тях човек прави всичко — готов е да погази дори фанатично внушените му морални закони. Каквито и да са… „Не убивай!“ — става „Убий!“. Защото ще оцелееш. Или поне ще опиташ да оцелееш… От друга страна, някои проповядват обратното: „Убий в името на религията!“… Но има такива техни последователи, които не само не убиват, а и религията си сменят. В името на оцеляването. Или на по-големите възможности за постигане на мераците… Но — нормални хора… И лъвовете се дресират, и тигрите, и косатките, и птиците… Всички живи същества могат да бъдат променени — в името на оцеляването и размножаването… Нормално е, нали?

— На вид…

— Именно — на вид… Но същността не се изменя. Погледни мравките, за които говорехме. Какви стройни подземни системи изграждат… А пчелите какви клетки строят… А гнездата на птиците? Но — всичките тези постройки са същите, каквито са били преди стотици хиляди, да не кажа милиони години. Минали проверката на времето и застинали в своята полезност и красота… Неизменни… Нормални… Проверени… При хората е също така. Къщите са традиционни, дрехите също. Дебели кожуси в Централна Африка не се носят. Тръстикови колиби в Арктика не се градят. Може да настъпи промяна — но само отвън. Други, по-силни — а значи по-високо стоящи, може да наложат своето. В бита по-трудно, но в мисленето най-лесно…

Подобен разговор съм водил неведнъж — но все с приятели, на чашка, в едно чисто човешко съчетание на философия и убиване на времето…

А сега…

— Мисленето е лично. И е трудно да се промени…

— Нима? Хайде да си припомниш твоя живот. Какви книги си чел, защо, кой спорт предпочиташ да гледаш, защо, какви компании харесваш, защо…

Мисълта ми стреснато заскача по бабуните в паметта…

Наистина — колко книги съм прочел заради нечие влияние… Тая ми похвалили, оная препоръчали… Прочитах ги. Е, после имаше и съгласие с препоръчващите, имаше и спорове, а имаше и откровено отхвърляне на някои книги. И обратното — колко книги четох заради несъгласие с хвалещите ги. По едно време се сепнах и минах от отделни екземпляри към отхвърляне на цели раздели. Като се сетя как майка ми — вече пенсионерка, се метна на любовни романи…

И чете… В запой…

Та се хванах веднъж, прочетох една от тях — наслуки взета, а после й направих разбор. Безмилостен… Което си беше лесно — самият жанр е достатъчно елементарен, за да се харесва на определен вид жени и достатъчно формален за професионално изпълнение…

Важното беше, че майка ми повлия на мисленето — временно, но все пак прочетох внимателно една книга…

А, когато хората са готови да приемат всичко, дадено им нейде отвън?