Джоана Хайнс - Птицата убийца

— Чакай, дай да ти помогна.

— Благодаря. — Лола се наведе напред и подаде на Джони кутията с чаените свещи и няколкото големи свещи за масата, носеше ги под мишница.

— Добре си се запасила — каза той с усмивка.

— Искам малките свещи да очертават пътеката, така че като се стъмни, да изглежда като река от светлини.

— Чудесно. — Той клекна и почна да ги реди. — Така ли?

— Може и по-нагъсто. Имам много.

Започнаха да подреждат свещичките от двете страни на пътеката чак до масата в другия край на градината. Бяха ги изгонили от кухнята, където готвеше Раф, с помощта или поне в компанията на Мириам и майка им. Раф беше амбициозен и взискателен готвач и беше по-добре да не му се пречкат, ако нямаш цял живот тренинг. Преди година Джони прекарваше летните вечери в градината с Кърстен, докато половинките им хвърляха продукти в тенджерите и счукваха, стържеха и разбиваха. Сега беше Лола. Като се имаше предвид начинът, по който кланът Хаус сякаш се консолидираше, когато тримата бяха заедно, животът беше по-лек, ако партньорите им сключеха защитен съюз.

Докато Лола се любуваше на резултатите от работата им, Джони наля по чаша пенливо „Сомюр“.

— Благодаря. И наздраве. Обичам свещи, а ти? Раф не може да ги търпи в къщата, дори ароматичните. Побъркан е на тема противопожарна безопасност.

— Нищо чудно.

Лола наклони глава на една страна и го погледна въпросително.

— Така ли? Защо?

— Не си ли чувала историята?

— Коя история?

Джони въздъхна. Раф не беше казал и на Кърстен и трябваше Джони да й разкаже една октомврийска вечер, когато бяха на почивка в Южна Франция и тя безгрижно печеше кестени в камината. Един изскочи от металния тиган и прогори килима. Раф и Мириам изпаднаха и див ужас.

— Баща им е загинал при ножар — каза Джони.

Очите на Лола — които съвсем не бяха малки — станаха напрано огромни.

— Наистина?!

— Раф е бил на пет или шест, а Мириам на десет. Един неделен следобед татко им се качил в спалнята да подремне. Предполага се, че е заспал с цигара в ръка и се е задушил от дима. Даяна извела децата, но той загинал. Цялата къща изгоряла.

Лола погледна къщата. Виждаха силуета на Раф — сновеше из кухнята от масата към печката и обратно.

— Бедното дете — каза тя. — Дали затова сънува толкова кошмари?

— Още ли сънува кошмари?

— През няколко дни. Но никога не ми е казвал за пожара.

— Той не говори за това. Знам го от Мириам. — Поколеба се. — И то след като бяхме женени вече от година.

— Знаех си аз, че има нещо — замислено каза Лола. — Раф се променя, когато е със семейството си. Те са близки, но не е обикновена близост, нали? Човек не би казал, че са много привързани един към друг.

Лола се издигаше в очите на Джони, но той отвърна лоялно:

— Те са сплотено семейство.

— Очевидно. Но не оставаш с усещането, че им е приятно да са заедно, нали? По-скоро не могат да избягат от това. Като центробежна сила, само че наопаки. Как се казваше това?

— Центростремителна.

— Точно така. Все едно не могат да се откъснат един от друг дори ако искат.

— Подобни трагедии често сближават оцелелите.

— Сигурно си прав. Всъщност може би затова Даяна винаги изглежда някак… знам ли… застинала. Все едно реалността е прекалено тежка, за да се изправи пред нея.

— Ти май не си само хубаво личице и цици. — Джони пак напълни чашите. Седяха в приятно мълчание, вече се смрачаваше.

— Радвам се, че с Раф се събрахте, Лола — каза Джони. — Ти му действаш добре. Кърстен все казваше, че половинките на Хаус трябва да стоят рамо до рамо; предполагам, че защото те тримата са много близки.

Лола го дари със зашеметяваща усмивка.

— Ще стоя рамо до рамо с теб по всяко време, Джони.

— Добре. Не възразяваш, че споменавам Кърстен, нали?

— Не, разбира се. Чувствам се застрашена единствено от по-млади и по-хубави от мен жени. Защо да се притеснявам от някаква стара умряла нещастница?

— Какво?! — Внезапната й грубост го изненада. Задъха се, както ставаше обикновено, когато хората бяха преднамерено жестоки.

Тя сигурно усети, че е прекалила — вероятно шампанското си казваше думата, — защото каза отбранително:

— Е, тя наистина е мъртва и сигурно й е било много кофти, щом като се е самоубила, нали?

Джони остави чашата си. Свъси вежди. И каза внимателно:

— Кърстен беше най-блестящата и удивителна жена, която съм срещал. Смъртта й е ужасна, ужасна трагедия. Никога недей да говориш за нея по този непочтителен и отвратителен начин. Ясно?