Джоана Хайнс - Птицата убийца

— През кое село ви отклониха, Даяна? — попита. Атмосферата вече беше натежала от неудобство. Единствено Инет и Оскар не усещаха нарастващото напрежение. Бяха се настанили в единия край на групата, подаваха си черешки в устата и се кискаха като пубери на училищен излет.

Даяна сбърчи чело, за да си спомни.

— Едно от тях почваше с „п“, струва ми се.

— За бога! — не издържа Раф. — Не може ли да говорим за нещо друго?

— Антъни ме попита нещо, Раф — строго каза Даяна. — Мъча се да си спомня, Антъни. Може да е било „п“, но не съм съвсем сигурна.

— „П“? Наистина ли? Кое ли е било. Ще ида да взема картата от колата, за да проверя.

— Стига вече, Антъни — каза Кърстен.

— Какво стига?

— Много добре знаеш какво.

— А, ще си задаваме гатанки значи. — Той се усмихна. — Време е за игри, така ли?

Джони не можеше да се сдържа повече.

— Дявол да те вземе, Ант, защо не искаш да направиш компромис? Планът на Мири ще сработи чудесно, ако му дадеш шанс. Ще получиш всички пари, които искаш за Уордли, но не накуп. Все можеш да почакаш няколко месеца, докато уредим вноските, или както там се казва.

Антъни се облегна назад на ръцете си и се загледа в по-малкия си брат — толкова откровен и неразбиращ.

— Времето изтече, малкият — отвърна. — Канех се да ти кажа. Уордли е на пазара от месец. Вече има много оферти. Един шотландец има парите и е готов да плати исканата цена. Вече е прекалено късно за глупавите ви схемички.

— Но… — Джони се запъна.

— Но… но… — подигра му се Антъни. — О, божичко. Какво става? Възможно ли е за първи път в идеалния живот на малкия Джони той да не получи това, което иска?

Джони го зяпна, не можеше да проговори. Ивет и Оскар спряха да се хранят с черешки и ги погледнаха неловко. Мириам сложи ръка на челото си и леко се наведе, заразтрива слепоочията си. Раф беше почервенял от гняв.

— В колата ми има карта — каза Даяна. Само тя не съзнаваше конфликта. — Можем да проверим името на селото. Пинклингтън или нещо такова.

Кърстен спокойно попита:

— Как е да си най-големият лайнар на света, Антъни?

Даяна избърса ъгълчетата на устата си с една салфетка.

— Моля те, Кърстен, на пикник сме.

Кърстен тихо каза:

— Понякога нещата трябва да се казват каквито са.

Даяна се покашля изискано.

— Тогава ще проверим името после. О, да, Антъни, с удоволствие. — И му протегна чашата си, за да й налее.

— Даяна, ти си жена по мой вкус. — Антъни злорадстваше.

— Много мило от твоя страна, Антъни. Нали сме семейство. — Тя се изкикоти. — Имаме и добри, и лоши моменти, но никога не е нещо сериозно, слава на небесата.

— Разбира се — каза Антъни.

— О, по дяволите! — каза Кърстен.

— Не мисля, че сме се събрали да слушаме ругатни — каза Даяна. — Толкова е приятно, че сме на семеен излет сред природата.

— Извинявай, забравих. Дяволите са в ада и всичко със света е наред, така ли?

— Нещо такова — каза Антъни. Собственото му удоволствие като че ли се беше увеличило, докато това на останалите беше изчезнало. Беше най-щастлив, когато всички около него се хващаха за гушите.

— Пуснал си Уордли на пазара, така ли, Ант?

— Зъннн. Чух ли звън на монета?

— Защо?

— Защото искам да го продам. Мисля, че това е обичайната причина. И имам купувач. В брой.

— Но аз мога да го купя от теб. Това ти обяснявам цяла сутрин. Мириам има схема…

— Майната й на схемата ви. Извинявай, Даяна. Искам пари в брой, Джони. Спри да живееш в страната на приказките. Уордли го няма. И точка.

— О! — Джони изглеждаше, все едно му бяха изкарали въздуха. — О! — повтори.

Сам с ужас гледаше как лицето му се набръчка и почервеня като на момченце. По бузите му се застинаха сълзи.

— Не мога да повярвам.

— Повярвай — каза Антъни. Вече не си правеше труда да се усмихва. Стана и започна да раздига чиниите и чашите.

— Ще ти помогна — каза Оскар. Изглеждаше смутен, имаше нужда от по-сериозно занимание от това да храни Ивет с черешки.

— Не мога да повярвам — повтори Джони. — Лъжеш ме.

Антъни само сви рамене, не му обърна внимание и тръгна с идиотските си ситни стъпчици към къщата, където нямаше да го чува. Оскар — ръцете му бяха пълни с чинии — забърза след него. Ивет го изгледа жадно, после се отпусна на килимчето си и затвори очи.

В последвалата тишина раздиращите хлипове на Джони сякаш се усилиха. Сам сведе поглед и видя, че е оскубала маргаритките и ги е накъсала на парченца. До коляното й имаше цяла купчинка зелени и бели листенца. Раф изглеждаше смутен и ядосан. Извади от джоба си голяма сгъната бяла носна кърпа и я подаде на приятеля си.