Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

— Черната птица… какво иска черната птица?… Тя лети над моята глава… Главата ми гори… Лу… черната птица… Ернест… къде си ти?… Ти си длъжна, Елсбет… той е все още твой… ти си длъжна да простиш, Елсбет… да простиш… Нали прошката — тя е единственото, което приближава човека до Бога… той се бори… ти си длъжна да му се притечеш на помощ, когато той те повика… обещай ми, Елсбет…

— Да, да… скъпи вуйчо Фриц… — Тя се притисна до леглото и целуна ръцете му.

Но той не чуваше.

— Аз искам… аз винаги исках… Изморени са нозете ми… изранените нозе… толкова много ходих… умийте моите нозе, деца…

Той продължи да говори така и те донесоха вода и грижливо измиха нозете му.

Той умираше.

— Песента… песента… Лу… — И той изгледа Елсбет, но не я позна.

И тя, сдържайки риданията си, запя. Неочаквано той се изправи и каза с ясен, звънлив глас:

— Аз ви обичам всички… обичам ви еднакво…

И после се отпусна върху възглавницата и обърна поглед към портрета. В блещукането на свещите изглеждаше, че очите на портрета засветиха от живот и устните, като трепнаха, прошепнаха:

— Ела при мен…

Елсбет пееше, заглушавайки своите ридания. И още веднъж едва чуто прозвуча:

Фриц лежеше неподвижно и лицето му беше спокойно, прекрасно.

Пред портрета свещите догоряха и изгаснаха.

Ридания…

Безутешни ридания…

Лана Райнер замина с Ернест на концерт в Дрезден. На следната вечер трябваше да дадат втория си концерт. След третия концерт те се завърнаха в Лайпциг. По-голямата част от времето си Ернест прекарваше при Лана.

Той се страхуваше от самотата и живееше в някакво трескаво състояние. Направо от гарата те отидоха в квартирата на Лана.

Привечер заваля сняг. Лана спусна щорите и се излегна в креслото.

Ернест я наблюдаваше мълчаливо.

— Кажи, скъпа моя, защо ме обикна? В мен няма нищо забележително. В твоите крака лежаха много по-големи хора.

— На този въпрос и аз сама не мога да отговоря, скъпи мой. В теб има нещо, което у другите го няма. А ти за какво ме обикна?

— Ти си в кръвта ми.

— И това казваш с такъв мрачен вид?

— Ти си радост и страдание в моя живот! — извика той и я привлече към себе си. — Любима…

— Скъпи мой…

— Вече е време. Обещах да се срещна в девет часа вечерта в ресторанта с моите колеги от консерваторията.

— Скъпи мой…

— Обещах и съм длъжен да удържа думата си…

— Но после ще се върнеш при мен, нали?

Тя се притисна към него и на прощаване го целуна.

Ернест завари своите колеги в повишено настроение. Появяването му беше посрещнато с тържествени викове.

— Ето го… знаменития Ернест… за твое здраве!…

Ернест изпразни наведнъж чашата си и почувства действието на алкохола. Наоколо продължаваха да пеят и пият. Някой се опитваше да държи реч. Виното ги бе омаяло. Те пееха обща песен.

И всеки поред казваше името на любимата си и след всяко име се произнасяме тост. Някой се опитваше да акомпанира на рояла. Стаята бе пълна с тютюнев дим.

Ойген скочи върху стола си и запя песента, обръщайки се към Ернест. Всички подхванаха.

Ернест се разсмя, изпи виното, не назовавайки името. Разнесоха се насмешливи възклицания: „Хитрец… крие!…“.

— Нямам! — извика Ернест.

— Охо! — достигна в отговор. — Имайки такава мила, може да не се крие.

Ернест почервеня. Още ароматът от косите на възлюблената му не беше отлетял, още нейната целувка продължаваше да гори върху устните му… Той скочи стремително върху масата и с чаша в ръка, заглушавайки шума, извика:

— Приятели! Любовта още цъфти по нашия път и нашите глави са млади. Ще настъпи ден и ние ще остареем… Да бъдем щастливи! А аз пия за алената уста на любимата!

В отговор се раздаде одобрителен шум и всички побързаха да се чукнат с него, а той стоеше изправен на масата като крал над своите поданици…

Той не разбра какво искаше от него човекът с формена шапка. Без да подозира какво прави, взе телеграмата и машинално я разпечата… В очите му все още светеше смях, прочете телеграмата, не разбирайки думите… Прочете я втори път… Чашата падна от ръцете му… Той пребледня като платно, с неуверено движение се смъкна от масата и се олюля. Ойген подскочи към него и го подхвана.