Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Ернест почервеня.

— Бях неискрен, когато говорех с вас. Аз съм раздвоен. Част от мен е свързана с моята външност, с лекомислената ми натура, но с нея никога не се съгласява онова, което е вътре в мен, моето истинско аз.

Тя се усмихна.

— Ето такъв предпочитам да ви видя. Вие не трябва да говорите с тон, присъщ на толкова много други хора. Преситеността е отвратителна. А сега, ако желаете, изпратете ме вкъщи.

— Радвам се.

Ернест се почувства по-свободен — лъжливата срамежливост изчезна. Той си представяше тази жена съвсем иначе. Незабелязано те се заприказваха, но сега разговорът течеше така, сякаш бяха стари познати. Тя отгатна неговите мисли и каза:

— Ние сме стари познати, благодарение на това че вие сте приятел на Фриц Шрам. Той е един от малкото хора, които аз наистина уважавам. Разкажете ми за него.

Ернест вървеше редом с прекрасната жена и чувстваше лека гордост, когато забелязваше, че тя почти всяка минута трябваше да отговаря на поздрави. Той й разказваше за Фриц, за мансардата на бляновете, за цветята и свещите, за младостта и пролетта.

Тя го слушаше внимателно.

— Какво правите вие сега?

— Занимавам се с композиции.

— Какво пишете?

— Написах неотдавна шест романса по текст от Фриц Шрам. Бих бил радостен да ги чуя, но нашите певци пеят толкова лошо, че предпочетох да се откажа…

— Ще зависи напълно от това как вие тълкувате думите ми.

— Така, значи вие пишете музика по текстове от Фриц Шрам?

— Аз имам редица романси.

— Това е чудесно. В такъв случай аз ви моля да дойдете утре при мен в пет часа на чай. Ще се съберат неколцина познати.

Ернест поблагодари радостно.

Тя му протегна приветливо ръка. Той се докосна до пръстите й и се сбогува.

„Ето каква е прекрасната Лана Райнер“ — мислеше той, като се връщаше вкъщи.

Лана Райнер заемаше елегантна квартира, наредена с вкус и разкош, свойствен за светска жена. В приемната камериерката сервираше безшумно чая.

Ернест стоеше срещу Лана. Тя носеше матовожълта дреха с открити ръкави. Дрехата й отиваше много.

— Помолих ви да дойдете малко по-рано от часа, когато гостите идват — каза тя, — защото исках да поговоря с вас спокойно. Донесохте ли вашите романси?

Ернест й ги подаде. Тя взе нотите и попита:

— Кога искате да ги прегледате с мен?

— В най-удобно за вас време.

— В такъв случай в петък — пет часа. Но едновременно ще пробваме с вас и някои оперни арии. Съгласен ли сте?

— Ще се радвам много на възможността да бъда ваш акомпаньор.

— Прекрасно! Нашият оперен акомпаньор е ужасен. Ще разуча една партия с вас. Но това не ще ли ви отнеме твърде много време?

— За мен няма да е без полза.

— В такъв случай — усмихвайки се приветливо, му протегна ръка тя — ще поработим заедно. Но при едно условие: ще бъдем честни по отношение един на друг и ще си казваме само истината.

— Съгласен.

Камериерката съобщи за пристигането на гости.

— Поканете ги.

Влязоха двама мъже. Единият от тях беше висок, косата му лъщеше и на окото му стърчеше монокъл. Вторият бе по-млад, но около устата му бяха легнали резки гънки. Лана ги представи на Ернест — граф Ниберг, лейтенант Харм.

Новодошлите се осведомиха за здравето на Лана и се разсипаха от комплименти.

Камериерката съобщи за пристигането на нови гости.

Влязоха две дами, съпроводени от кавалерите си. Едната от дамите, с пенсне на носа, тържествено заяви:

— Господа, настъпва времето за владичество на жената.

— Прелестно — простена лейтенантът.

— Как? Прелестно? — учуди се пълната дама.

— Разбира се. Ролите на половете ще се разменят и на вас ще предстои да ни завладявате.

— Долу мъжете! — провъзгласи решително сторонницата на женската еманципация. — Достатъчно е робувала жената!

— Но на мен ми се струва, че досега жената се е чувствала прекрасно в това робско състояние.

— Позволете ми да се доизкажа, господин графе. Жената трябва да бъде равноправна с мъжа.

— Това е невъзможно — заяви Ернест. — Разликата между мъжа и жената е много голяма. Законите са истински по отношение на триъгълника, но по отношение на кръга те губят своя смисъл.

— Това различие е плод на ваша измислица. В какво се състои то?

— Действията на жената са предизвикани от нейните чувства, постъпките на мъжа се крият в разсъдъка — отговори графът.

— Мъжът е способен да бъде обективен, за жената това е съвършено немислимо — заяви лейтенантът.