Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

— Гледай на четири страни. Ей сега аз ще предприема нещичко.

Ернест засвири. Лана Райнер валсираше с директора. Едва сега в плавните движения на бостона стана ясно каква красива фигура имаше тя. След това Ернест видя, че Ойген танцува със спътничката на певицата. Минавайки край Ернест, той му намигна лукаво. После в ритъма на валса край Ернест мина със своя партньор и Лана, която леко наклони към него гордата си глава.

В следващия миг Ернест престана да свири. Той дочу думите на директора:

— Аз не съм мечтал, че на стари години ще ми е съдено да танцувам отново с вас.

При Ернест изтича доволният и тържествуващ Ойген.

— Тя е също от операта — каза той радостно. — Честна дума, върви ни.

Ернест се усмихна. Когато пак засвириха валс, той каза: „Трябва да я поканя!“ — и с тези думи тръгна към Лана Райнер. Като се приближи до нея, той се поклони и я покани да танцуват.

Тя го изгледа и го улови под ръка. Ернест не очакваше, че ще приеме толкова любезно поканата му и поведе гордо певицата в залата.

По време на валса тя не сваляше поглед от лицето му. Нейните тъмни очи властно се открояваха на тясното й бледо лице. Близостта на тази прекрасна жена и нейният аромат го опияняваха. От време на време долавяше шумоленето на коприна и чувстваше как по гърба му минават тръпки. Двамата мълчаха. И отново върху устните на певицата легна загадъчната усмивка, която смущаваше Ернест. Той стисна устни и я погледна решително в очите. При това стисна неволно и ръката й… После я заведе до нейното място и като се поклони, докосна с устни двете й ръце.

Ойген го очакваше много развълнуван.

— Щастливец! — приветства той приятеля си. — Разкажи! Какво каза тя? Коя е тя? Говори!

Но Ернест не отговаряше — той все още слушаше до себе си шумоленето на нейната коприна.

През нощта не можа да заспи. Виждаше примамливите звезди на нейните очи. Зъбите му безсилно се впиха във възглавницата и като отхвърли завивката, извика:

— Не искам!

После стана, отиде до писалището и започна да мисли за Елсбет. „Аз ще й напиша писмо“ — реши той и започна да търси хартия.

„Миньон“ — написа и скъса парчето хартия. Намери портрета на Елсбет. Стори му се, че портретът излъчва умиротворение и покой. Но после отново видя загадъчната усмивка, в която се съчетаваха греховност, печал и страстна истома, и мислите му се размътиха, заля го огнена вълна… Отиде до прозореца, отвори го и загледа нощния мрак. Нощта лъхаше прохлада, стана му по-леко пред самия себе си.

Зад прозореца се простираше тъмнината — той протегна ръце напред и глухо простена.

Покой… покой… ще го намеря ли? И после се разсмя, смееше се на себе си. Кой на двадесет и три години жадува покой? Що е покой? Дял за малокръвните страхливи момчета, невиждащи света зад своите очила.

Бури!… Бури!… Той жадуваше бури! Той жадуваше буря, която би пречистила неговите желания, би му дала възможност да потъне в забрава, да избяга от мислите си.

Почувства как думите нахлуха в душата му, отиде до масата и записа върху парче хартия стиховете:

Какво е това? Ще настъпи ли край на този всеизгарящ огън?… Той ловеше жадно с ръце нощния въздух. В далечината в мъгла се мяркаха неясни сенки. Нощната синева струеше. Някъде далече прозвучаха миротворни мелодии, звъняха камбани… Той грабна молив и нотни листа, започна да пише трескаво, жадно… без да си дава сметка за написаното.

Наоколо му звучеше музика — той пишеше, продължи да пише… А надалече, над всичко, се издигаше алената греховна уста, загадъчно усмихващите се устни… греховност… печал… и страстно томление.

Ернест предаде това, което беше написал през нощта, на своя професор. Беше нарекъл композицията си „Фантазия в сребърни и червени тонове“. Професорът прегледа композицията и стисна силно ръката му.

— Оставете тези ноти у мен. Аз ще намеря издател.

Ернест напусна професора в радостно настроение и с благодарност си спомни за певицата, която косвено му бе помогнала да създаде такова произведение.

Ойген направи името на Лана Райнер любима тема за разговор. Той винаги можеше да каже нещо ново за нея, искрено завиждаше на Ернест и не можеше да му прости, че не предприема нищо, за да затвърди познанството си с певицата.

Веднъж в ранна утрин Ойген дотича и съобщи, че Райнер отклонила предложението на някакъв банкер, като обяснила отказа си с това, че той имал твърде много пари.