Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Лу… Любима… Лу…

Мълчание.

— … От морето долита прохладен ветрец. И ние отново плуваме към родината. Родината! Лу, ние с теб сме лишени от родина… и ето, ние ще я добием… Бавно вървим с теб по поляната. Здрачевините ни обвиват. Отиваме бавно към дома. На прага замираме. Аз те гледам, коленича и казвам: „Аз съм уморен… любима моя… благослови ме… благослови моя сън…“. И ти се навеждаш над мен, ти — святата, и докосваш с устни моето чело, целуваш очите ми. Над земята нощта се спуска бавно… И ние отново сме до камината, Лу… Нашият сън се е разсеял… Забрави за него и ми дай ръката си… Вятърът пее зад прозореца… Аз искам ти да ми изпееш песента, която пя веднъж. Но защо не пееш… любима моя?

— Изглежда, че съм заспал — прошепна самотният Фриц и усмивката му бе напоена със скръб. — От всичко останаха само няколко пожълтели листа…

И той отиде в ателието.

Като се приближи до рояла, взе един акорд, който прозвуча ясно в нощта… Той отзвуча и се разтопи без следа. Аз искам покой… искам да отдъхна… И той се упъти към вратата.

Спря се на прага, върху устните му заигра неземна, загадъчна усмивка и той прошепна:

— И все пак… животът… и светът… именно тъкмо затова са… прекрасни!

Шеста глава

Откри се новият сезон на операта. Всяка вечер там се упътваше шумен поток от нагиздени хора, в дълга верига спираха елегантни екипажи и блестящи автомобили. „Кармен“ не бе изгубила своята примамлива прелест.

Сред пешеходците беше и Ернест със своя приятел Ойген Хилмер.

— Днес пее новата Кармен — каза Ойген, — много ме интересува нейният дебют. Казват, че била прекрасна.

— Мен ме интересува само оркестърът — отговори Ернест.

Партерът представляваше великолепно зрелище. Голите рамене ослепяваха със своята белота, коприните шумоляха, кожите поразяваха с разкоша си.

Театърът беше препълнен. Увертюрата прозвуча и завесата се вдигна. Вечно младата опера на Бизе разбуждаше в публиката поток от страсти. Появи се Кармен.

Ернест беше цял в слух и зрение. О, тази Кармен! Нейните очи и синкавочерните коси!

„Любовта е от циганка родена.“

Бурни аплодисменти, безчислени бисове за Кармен. Тя, както твърдеше Ойген, бе завладяла града.

След спектакъла двамата приятели отидоха в малкото кабаре, за да споделят впечатленията си. Пред бутилка бургундско те разговаряха за спектакъла и за Кармен. Ойген бе запленен от нейната външност. Ернест хвалеше пеенето.

— Какъв чудесен глас, дявол да го вземе, как хубаво пее!

Постепенно кабарето се оживи. Дойдоха полунощните посетители след представлението. Неочаквано Ойген се оживи.

— Ето я — каза той, — тя наистина идва тук.

Влезе елегантна дама заедно с неколцина спътници. Единствената свободна маса бе редом с масата на приятелите и новодошлите я заеха. Ернест я разгледа внимателно, стори му се позната. Но не можеше да си спомни къде я е виждал. И неочаквано се сети как я бе видял да поздравява някакъв господин. Този горд поклон той бе запомнил по-рано, по време на разходката с Фриц. Беше познатата на Фриц. Ернест продължи да я наблюдава тайно. Беше хубава. Тежки тъмни кичури коса, фини черти на лицето, големи очи.

Тя каза небрежно няколко думи на келнера. Нейните спътници правеха впечатление на гуляйджии.

Дамата разгледа кабарето. Като видя Ернест, тя сякаш се замисли за нещо, опитвайки се да си припомни къде го е виждала. Ернест леко се изчерви и бавно наведе поглед. Очите му се спряха върху копринената дреха, после се преместиха към лачените обувки. Тя долови неговия поглед и леко се усмихна. Той изпи бързо чашата си и с пресилено оживление заговори с Ойген.

Ойген беше славен, лекомислен юноша. Той разказваше за своето последно приключение.

— Ние живеем в една и съща къща — един етаж по-долу. Аз съм музикант, тя обича музиката, самата свири леки сонатини. Най-често се занимава с музика вечер, когато изпитвам желание да си почина. Беше много добросъвестна и ежедневно отделяше по два часа за своите музикални упражнения. В първите дни тези безкрайни еднообразни упражнения ме вбесяваха, още повече защото предполагах, че се занимава някоя стара мома. За да я заставя да млъкне, чуках с четката по пода. В отговор тя свиреше още по-силно. Най-сетне една вечер ми дотегна толкова с упражненията си, че съборих масата на пода. После изтичах при хазяина на къщата, за да опитам с негова помощ да я заставя да замълчи. И кого срещнах, когато се спусках по стълбата? Моята съседка и противница, която също отиваше при хазяина. Очаквах да видя някаква стара гъска, а вместо това се натъкнах на очарователна главица. Тя предполагала, че нейният съсед е някакъв раздразнителен старик, а видя мен. Какво стана по-нататък не е трудно да се отгатне — ние се помирихме трогателно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x