Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И те си стиснаха силно ръцете.

— Бъди здрав, Ернест. И се завърни същият.

Ернест се упъти към гарата. За момент отново го завладя болката на раздялата. Но той вдигна гордо глава и каза: В Лайпциг. И все пак, когато дочу еднообразния шум на тичащите по релсите вагони, почувства как в сърцето му се промъква тъга. И само с усилие на волята се застави да мисли за това, което бе пред него — за Лайпциг.

* * *

— Уважаеми маестро, колко топло е днес! — И госпожа съветничката с мъка намести своите осемдесет килограма в лекото плетено кресло, предназначено в мансардата на бляновете за гостите. — Колко нависоко живеете! Разбира се, това е много поетично… — И тя огледа стените. — Много поетично… Но знаете ли, поезията не трябва да се съчетава с неудобствата.

— В такъв случай вие говорите за някакъв вид салонна поезия.

— Драги приятелю, що за мисъл! Тук, у вас, е възхитително. Вие се досещате защо съм дошла, нали?

— Не искам да се обременявам със загадки. И без това вашето идване ме радва.

— Драги маестро, нарисуваният от вас портрет на Елсбет толкова ми хареса, че реших да ви поръчам и своя. И в тази поза — в профил… така…

Фриц трепна при мисълта за това. С ужас се втренчи в двойната гуша и вирнатия нос на съветничката. В профил! Ужас!

— Но, госпожо, не би ли трябвало да предпочетете фотографския портрет? Фотографът работи много по-бързо. И после — рисуването на портрет за вас ще бъде скучно. Помислете за многочислените сеанси, когато ще трябва да стоите неподвижна.

— Това е възхитително — пропя съветничката. — Ние ще прекараме чудесно тези часове. Вие ще ми разказвате за Италия.

Фриц започна да се съмнява. Той чувстваше, че неговата фантазия е безсилна пред растящата настойчивост на съветничката. Тя искаше от него да й разкаже твърде много: неговите преживелици бяха много по-бедни, пък и най-сетне — не можеше да предаде много неща с думи.

Съветничката го изгледа с нежен поглед. И неочаквано в главата му дойде спасителен отказ:

— Аз не съм портретист, госпожо.

— Това не значи нищо. Портретът на Елсбет говори най-добре за вашите способности.

— Госпожо, вашето вярно око — съветничката се усмихна мило — не е могло да не забележи, че портретът няма особена прилика. Той е много стилизиран — опита се да извърти Фриц.

— Да, вие сте прав.

Фриц беше доволен — стори му се, че съветничката се разколеба в своите намерения.

— И освен това не всички са склонни към стилизация. Аз предпочитам набраздените от бръчки лица, лицата, върху които годините са наложили своя печат. Младите лица не ми се удават. И аз предпочитам да рисувам стари хора или да стилизирам портрети, тъй както бе това с портрета на Елсбет. Младите лица не ми се удават — и той погледна съветничката — и това ме принуждава да се откажа от мисълта да нарисувам вашия портрет. Но имам един приятел, млад и много талантлив художник. Той е завършил в Дюселдорф и е отрупан с поръчки. Неговата специалност е портретът, портрети на млади жени. Мога ли да ви предложа неговите услуги?

Тя кимна. Ласкавите уговорки на Фриц й подействаха.

— И все пак аз бих предпочела да имам портрет, нарисуван от вас.

— Бих изпълнил на драго сърце вашето желание, ако можех да се справя със задачата.

— Значи ще изпратите вашия приятел при мен?

— Разбира се. Кога ще позволите?

— Във вторник, на чай. Надявам се, че той ще дойде заедно с вас?

— Ще го смятаме за наша чест. И ще бъдем акуратни.

— Отлично, маестро — каза тя, — а сега покажете ми вашите най-нови произведения.

Фриц се упъти към ателието.

Най-сетне тя стана.

— Значи до вторник. И ще ми разкажете за Италия.

Фриц въздъхна облекчен. Най-после си отиде. Той беше щастлив. Сполучи да убие два заека. Беше спечелил поръчка за Фрид и се бе избавил от нейните претенции. Доволен седна да пие чай.

Зад прозореца се разнесе леко бръмчене.

Пчела — помисли той. През последните дни, следобед, при него пристигаше гостенка. Пчела. Тя прелиташе всеки ден и кръжеше над цветята, поставени върху масата. След като се извиеше няколко пъти над тях, отново отлиташе.

На следващата сутрин Фриц се събуди по-рано от обикновено. Откъм вратата дочу лек шум. След това се разнесе акорд. Настъпи тишина и изведнъж три свежи гласа запяха.

После се разнесе ликуващ възглас:

— Вуйчо Фриц, да живее именикът! — И по стълбата се разнесе бърз бяг.

Фриц беше трогнат. Той скочи от леглото и побърза да се облече. Пред вратата се натъкна на украсена с ленти кошница с цветя. Редом с цветята лежаха плетена кесия за тютюн, няколко книги и папка за скици. Фриц внесе подаръците внимателно в стаята и отиде до града за покупки. Накупи сладкиши и хранителни припаси — масло, стафиди, и се зае с домакинство. След грижливи приготовления отиде при хазяйката, която обеща да му помогне.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x