Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Устните й трепнаха.

— Дайте ми техния адрес.

— Вие искате?…

— Да.

— О… Ето го. — И тя бързо записа адреса върху неговия бележник.

— А сега да поговорим за друго.

— У вас е толкова спокойно. Съвсем не така, както другаде. Тук всичко е много по-просто, но затова пък по-уютно и по-красиво.

Като видя портрета на стената, тя попита:

— Коя е?

— Една девойка, която обичах много.

— И какво стана с нея?

— Умря.

Трикс се докосна до неговата безжизнено отпусната ръка и с нерешително движение я помилва.

Той запита:

— Познава ли ви някой в Оснабрюк?

— Не, там преживях само няколко дни.

Той кимна с глава. После показа няколко рисунки, даде й книги за четене и й разказа за своите млади приятели.

На тръгване тя нерешително попита:

— И какво съм длъжна… за това…

Той се усмихна.

— Вие сте длъжна да привикнете към новото, което ви заобикаля. Тогава повече не ще задавате този въпрос. Скоро ли ще дойдете при мен?

Тя го погледна и очите й се разтвориха широко.

— Нищо не съм длъжна? — прошепна тя. — С какво заслужих такова внимание?

— Аз виждам, че вие трябва да свикнете с нещо, което е съвсем естествено. Нали сме хора?

Когато тя си тръгна, Фриц постоя няколко мига, гледайки след нея. После взе парче тебешир и написа върху тъмната стена: „Жената е вечна загадка!“. Късно привечер дойде Елсбет. Тя видя новия надпис и попита:

— Вуйчо Фриц, какво значи това?

— Дойде ми наум тази вечер.

И той й разказа за случилото се. Елсбет беше трогната.

— Тя не познава тук никого — каза Фриц — и никой тук не я познава. Помислих си дали ти не би сметнала за възможно да й помогнеш. Нищо не те ангажира.

— Вуйчо Фриц… Даже да не беше така… на драго сърце ще й помогна…

— Знаех, че ще решиш така.

— Знаеш ли, дойде ми наум чудесна мисъл. Тя сега преживява криза и не трябва да я оставяме насаме с нейните мисли. Тя трябва да се занимава с нещо. Но не с механически или физически труд — това би я угнетило повече. Трябва да намери в заниманието радост. Когато ми е тъжно, аз се старая да направя някому нещо приятно или изобщо да направя нещо добро и тогава се изпълвам от чуждата радост. И струва ми се, че знам какво трябва да се направи, за да й помогнем. Неотдавна помолих моята леля да отиде при старшата сестра в детската болница и да я попита не бих ли й била полезна там. Леля беше в болницата и нейната приятелка й казала, че ако аз искам да помогна сериозно на децата, а не да се забавлявам, тя на драго сърце ще ме допусне да работя. Зарадвах се много!… Помисли, вуйчо Фриц, аз ще мога да се грижа за всички тези славни деца, нуждаещи се от грижи и ласки! Сега реших, нека и тя да дойде с мен! Уверена съм, че ще позволят и на двете ни да работим…

— Добре си намислила — каза Фриц. — Всъщност това е най-хубавото, което можем да измислим за нея. Утре ще й предложа.

— Моля те, вуйчо Фриц.

— И ти ли искаш да се грижиш за децата?

— Да. Разбира се. Но сега почети ми своите стихове.

Фриц отвори томчето и започна да чете с приглушен глас:

За онова, което е било преди.

Осма глава

Ернест често се занимаваше с музика заедно с Лана Райнер. Нерядко й разказваше за Фриц и неговата мансарда на бляновете. Веднъж, когато спомена за Елсбет, той долови, че артистката се заинтересува. Но не продължи и заговори на друга тема. И тогава върху устните й отново се появи загадъчната усмивка. Тя чувстваше у Ернест младостта и свежестта, които го отличаваха от кръга на нейните познати. Тя обичаше неговата своенравност и всичко, което бе още неясно изразено в него — обичаше в юношата бъдещия художник.

Ернест вървеше с радостно настроение по вечерните улици — той отиваше при Лана.

— Ах, вие ли сте, маестро — каза певицата, отваряйки вратата. — Моята камериерка е в отпуск и затова трябваше да ви отворя аз. Моля…

И тя го въведе вкъщи. Беше облечена в чудесна свободна дреха, подчертаваща красотата на нейното тяло.

Наред със стаята, в която те се занимаваха с музика, се намираше малка добре наредена стая — будоарът на певицата.

— Вие може да отидете в моя будоар — предложи тя и като си избра една разкошна роза, я забоде в косата си. При това широките й ръкави се свлякоха нагоре и оголиха безукорната чистота на линиите на нейната ръка и меката извивка на лакътя.

— А сега… заповядайте тук, ето ви възглавнички… — И тя го настани на дивана. — Ето чай, пасти, захар… — Тя се приближи до него и своеобразният остър аромат на нейния парфюм го лъхна. Той се почувства като замаян.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x