Филипп Джиан: „Ох...“

- Във всеки случай от вчера насам не може да се свърже с Жози -добавям аз. - Това не е добър знак. Бъди нащрек. Поговори с него.

Той кимва и ми подава чаша шампанско. В съседство минава един от ужасните туристически кораби и шлепът леко се разклаща. В друг момент непременно би ми напомнил, че не съм аз тази, която ще му казва какво да прави, или нещо от този род, но обичайното му настървено отношение към мен започва да се топи като пролетен сняг. Парадоксално е, че тази липса на агресивност у него ме дразни. Докато разменим три думи с Ришар, и ето че около Елен вече са се скупчили трима мъже - Ришар следи крадешком сцената с лека гримаса.

Ана идва при мен на бара. Търси Венсан, за да го поздрави за безупречно подготвената вечер, но веднага се намръщва, когато й обяснявам отсъствието му. Не казва нищо, само свива юмруци. Премълчавам, но съм сигурна, че откритата й антипатия към Жози -макар и взаимна - е в основата на сегашния конфликт между Венсан и Жози и на всичко, което се случва в момента. Все пак я прегръщам, защото тази вечеря е в нейна чест, преди двайсет и пет години двете се срещнахме за пръв път в една болнична стая и положихме основите на всичко постигнато до днес, притискам я в прегръдките си до момента, когато околните започват да свиркат и да подвикват насърчително.

Ана използва всеобщото добро настроение, за да сподели колко развълнувана и горда се чувства и да благодари от сърце на всички приятели и клиенти на „АВ Продюксион“, които са били наши спътници през тези двайсет и пет години, и така нататък, после присъстващите аплодират. Неколцина сценаристи вече са пияни. Шампанското е превъзходно. Венсан наистина се е справил отлично. Питам се какво ли прави в момента. Грижа се да запазят петифури за него. От време на време се засичаме с Патрик и разменяме по някоя незначителна дума, както биха постъпили обикновени познати, и това положение ми се струва забавно - защото си мислим за съвсем друго, за предстоящата нощ, а престореното безразличие в тази обстановка е особено пикантно. На всичко отгоре по едно време Ана ме упреква шепнешком, че досега не съм паднала в прегръдките на толкова очарователен съсед. Поглеждам към него и я питам:

- Не ти ли се струва малко безличен, малко банален?

Венсан най-сетне се задава, но сам - блед е като платно. Излизам на кея да го посрещна.

- Няма я. Няма никого - шепне през зъби той. - Изчезнала е, мамка му!

Прегръщам го и го повеждам по мостчето.

- Така ли? Сигурен ли си?

- Чаках цял час. После съседът отдолу ми каза, че я видял да излиза с голяма чанта.

- Това ли е всичко?

- Какво? Не ти ли е ясно?

Вкарвам го вътре да се порадва на свършеното от него и да се убеди, че се е справил безупречно със задачата. Ана идва да ме подкрепи и го отвлича. Описвам на Ришар случилото се.

- Че къде може да отиде с една чанта и дете на ръце? - пита се той и свива рамене. - Не може да стигне далеч.

И аз мисля като него и не бих се тревожила за Жози, ако Венсан междувременно успее да се поотпусне и изостави мрачното изражение, което не слиза от лицето му, откакто е дошъл.

Карам Ришар да отиде да поговори с него и да го успокои, както само един баща може да го направи, но по погледа, който отправя към Елен, все така в мъжко обкръжение - тя е с червени обувки на високи остри токчета - разбирам, че в момента се чувства като шофьор, оставил своята кола „Астън Мартин“ посред нощ в квартал, където обитателите в никакъв случай няма да позволят дори велосипед или мотопед да спят на открито.

Накрая все пак кимва в знак на съгласие.

- Ти си добър баща - насърчавам го.

Той продължава да клати замислено глава.

- Ришар, ако тя позволи да я свалят веднага щом престанеш да я следиш, съветвам те да скъсаш с нея час по-скоро.

Той принадлежи към новата порода мъже, с които си живяла, но с които вече не живееш - и към които оставаш привързана, въпреки всички очаквания, в известен смисъл и до известна степен, разбира се.

Тортата с размери на маса за пинг-понг и с дебелината на тухла, е изцяло покрита със синьо-бял крем и украса от крокети в чест на двайсет и пет годишнината на „АВ Продюксион“. След като духваме свещите под шумни аплодисменти и възторжени възгласи в прослава на нашия висок професионализъм, оставям Ана да се занимава с нея, защото виждам, че това й прави удоволствие, и тя започва да поднася първите парчета на гостите, като използва случая да размени с тях няколко думи. Намигам й, а тя ми отвръща по същия начин с широка усмивка. Виждам как Ришар се промъква между фотьойлите към Венсан и слага ръка на рамото му. Заварвам Патрик на бара - в момента той представлява смесица между двете лица, които познавам, едновременно привлекателен и отблъскващ, което донякъде напомня моя баща. Внимавам да не се докосвам до него.