Филип Джиан - Нечистота

Осем месеца след смъртта на сестра си Еви се събуждаше все така внезапно и все преди зазоряване. Вече нямаше нужда да му чукат на вратата, да говорят високо или да дърпат пердетата, за да го накарат да стане.

Домът на Тренделови не се оживяваше до късно сутринта. Докато Еви се обличаше във все още тъмната си спалня, в къщата цареше пълна тишина.

Това поне му харесваше. Спокойствието, утринната, почти съвършена самота, пустата кухня, в която изпиваше голяма чаша черно кафе, без да закусва — е да, вече никой не ходеше подире му.

Доста неща се бяха променили след смъртта на Лиза.

Майка му вече не си даваше труда да слиза за закуска. Почти нямаше опасност да я срещне преди обяд. Понякога се озоваваше в кухнята с баща си, но обстановката бързо ставаше потискаща.

Общо взето, гледаше да напусне къщата възможно най-бързо.

В областта имаше много езера. Бяха открили Лиза на дъното на едно от тях през един слънчев и мразовит февруарски ден, който сияеше върху костюмите на водолазите и хвърляше върху пневматичната им лодка отблясъци, подобни на огнени езици от бяло течно злато, непредвещаващи нищо добро.

Полицията се бе опитала да спести гледката на семейството, но Ришар Трендел и синът му стояха като вкопани на брега с крака, почти потопени във водата, с разрошени от вятъра коси. Лор не намери сили да слезе от колата.

От този ден нататък Еви закусваше съвсем сам. Тъй като кухнята беше с източно изложение, нерядко можеше да види как първите слънчеви лъчи танцуват през игличките на елите покрай пътя или блещукат в басейна на съседите. Еви си мислеше, че така е най-добре, че това е най-доброто решение.

Момичетата от класа му го харесваха и понякога втренчено го гледаха в очите с лакоми устни, но поради съмненията около смъртта на Лиза бяха станали не толкова предприемчиви, не толкова дръзки, колкото обикновено. Наблюдавах всичко това с голям интерес.

Никой не твърдеше, че Еви е убил сестра си. По тялото на Лиза нямаше следи от насилие и не я бяха намерили гола, както подхвърляха някои деликатни души, но нямаше свидетели, никой не бе присъствал, за да потвърди разказа му — аз също не бях там тогава. Всички някак му се сърдеха, че са принудени да вярват само на неговите думи, но какво друго да направят?

Било нещастен случай. Случайно падане в ледената вода. Никога не каза нещо повече и никога не каза нещо друго. Питаше какви точно подробности искат, споменаваше за спъване, за загуба на равновесие, за падане през борда, само това разказваше и не виждаше какво още може да добави. С риск да го вземат за умствено недоразвит.

Заради мълчанието му една вечер майка му избухна като буре с барут, полято с чисто уиски. Сграбчи го, разтърси го, оглуши го с виковете си, от устата й хвърчаха слюнки, от очите й се стичаха сълзи, обсипваше го с удари с надеждата да му изтръгне няколко думи в повече, но не получи никаква допълнителна информация. Еви не се противеше, но и не говореше.

Намеси се Ришар, който дръпна настрани жена си и изпитателно погледна сина си. Впоследствие се опита да приложи друг метод и през един тих следобед го закара на брега на езерото. „Знаеш, че това ще ни се отрази добре, на майка ти и на мен“ — каза му.

Ришар бе задържал ръцете си на волана, а Еви бе тикнал своите под мишниците си и десет дълги минути двамата наблюдаваха мишелова, който описваше бавни кръгове над гората. После Ришар рязко обърна колата.

Та за момичетата. Не всички смятаха смъртта на Лиза за непрежалима загуба.

В средата на осемдесетте години, когато се настаниха в областта, Ришар и Лор още нямаха деца и светът бе в краката им. Лор блесна с две страхотни роли, които веднага я наредиха сред най-добрите актриси на поколението й — след забележителното й превъплъщение в тираничната сестра от последния филм на Раул Руиз й се обади самият Мартин Скорсезе. От своя страна Ришар пишеше и редовно публикуваше. За книгата, която издаде по онова време, получи равностойността на сто и петдесет хиляди евро.

Но това беше отдавна. Междувременно Ришар си бе имал проблеми с хероина, а Лор, убедена, че кариерата й ще се развива по възходяща линия, не прояви достатъчно бдителност и проницателност.

В дневната на дома им имаше богат избор от сувенири, свързани с онзи розов период. Като гледаше снимките на майка си — която покриваше с главозамайващата си усмивка цяла една стена — или различните отличия, получени от Ришар, като свръхпрестижната награда от Япония, Еви се питаше защо родителите му толкова се измъчваха.