Филип Джиан - Нечистота

Този път бе най-краткият. Ако бяха минали от другаде, трябваше много да заобикалят, а те искаха да свършат бързо и да се приберат преди мръкнало, включително и заради студа, който настъпваше внезапно веднага щом залезеше слънцето.

Еви размени погледи с другите трима. Би искал да може да им каже, че Габи не е далеч и че хич не му пука какво мислят по въпроса, но не изпитваше истинска потребност да го направи.

Понякога се чувстваше като риба извън водата. Сякаш беше се мятал на дъното на лодката до пълно посиняване.

— Човече, ще ти измръзнат топките, няма никакво съмнение — изсмя се Андреас, измъквайки ръката си от зелената и ледена вода.

Ще му измръзнат ли? Еви на свой ред се изсмя, вътрешно.

Стана и започна да събува панталона си, докато Анаис насочваше лодката право към хангара, някога разположен на брега на езеро, в което Лиза бе загинала при доста странни обстоятелства.

Имаше около метър вода. Откриха, че по-голямата част от покрива бе рухнала, и решиха, че това е добър знак — поне щяха да видят нещо.

Еви остана седнал, докато другите разбиваха катинара с лост. Въпреки яркото слънце студът щипеше гърба му. Не много отдавна самата мисъл да докосне водата на това езеро му беше непоносима, а ето, че сега се готвеше целият да се потопи в нея, напълно да потъне вътре. Кой може да обясни как стават тези промени, откъде се взимат тези противоречиви нагласи, с които иначе се сблъскваме всеки ден, на които сме редовни и неуморни свидетели? Явно нищо вече не би трябвало да ни учудва.

Андреас го бе попитал дали този обрат има връзка с факта, че водите, отнесли Лиза, се бяха смесили с водите, отнесли Габи, и бе заключил, че Еви е напълно превъртял — той лично предпочитал да куца, така казваше, хиляди пъти предпочитал да куца, вместо да си поставя непостижими цели или да си усложнява живота без причина.

Вътре се поклащаха няколко лодки, но повечето бяха потънали при срутването на покрива. Пред очите им се разкри гробище на лодки, на стари водни колела, канута, сърфове. Плуващо гробище на весла, спасителни пояси, спасителни флуоресциращи жилетки, флагчета, които се отместваха от пътя им, докато напредваха към дъното на опустошения хангар.

Мишел, която беше едновременно чувствителна — бе повярвала, че свирките й бяха предизвикали драма, и Еви успя да я утеши едва след като миналата седмица бе смукал катеричката й в продължение на четвърт час, и милосърдна — смяташе Ришар Трендел за един от най-сексапилните мъже на земята, разгъна една голяма хавлиена кърпа и преди Еви да скочи през борда, го целуна по устата.

Той потъна в ледената вода до средата на гърдите и дъхът му секна. Андреас му хвърли впечатлен поглед.

— Човече, с теб сме! — заяви той.

Ято врабчета прекосиха небето, чуруликайки така, сякаш ги преследваше ужасен и могъщ враг.

— Мамка му, сега вече няма как — продължи Андреас. — Човече, мисли, че това ще е краят на грижите ни. Мисли за това с всички сили. Мамицата му, съдбата ни е в твоите ръце, окей?

И наистина, знам със сигурност, че от скривалището на Дани Кларанс Еви извади половин килограм надеждно опакована бяла прах, афган, екстази и успокоителни в количества, достатъчни за година време, и че още същата вечер всички се качиха на дървото, настаниха се на платформата и здравата се надрусаха, докато Ришар се питаше дали отново да не напусне жена си, а Лор дали да не се приземи върху коленете на Аксел Мендер сега, когато обратното броене бе започнало.

© 2005 Филип Джиан

© 2007 Росица Ташева, превод от френски

Philippe Djian

Impuretes, 2005

Сканиране: Г., 2009

Разпознаване и редакция: didikot, 2009

Издание:

Филип Джиан. Нечистота

ИК „Колибри“, 2007

Художник на корицата: Стефан Касъров

Коректор: Людмила Стефанова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12285]

Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45