Филип Джиан - Нечистота

За какво й говореше? За какъв реванш ставаше дума?

Би искала да му се присмее, но не притежаваше способността да гледа нещата отстрани. По-точно, вече не я притежаваше.

Следобедът напредваше, слънцето слезе ниско на хоризонта и сълзите на Лор проблеснаха в златисто на привечерната светлина, възхитителна светлина, топла, течна, всепроникваща, предвещаваща края на тъй зле започналия есенен ден.

Лор запали цигара. Продължи да плаче тихо, обилно, без задръжки и това бе най-доброто, което можеше да направи. Нека да е ясно.

Вдигна все пак телефона. Беше младежът, младият актьор, който се питаше дали не е съгласна да повторят.

— В един бар съм. Гледам си в кюнеца и да ти кажа ли, там е хипергорещо!

— Гледаш в какво ?

— Гледам си в кюнеца. Гледам си хуя, защо?

Лор бе на път да изпусне срещата си с Еви, да провали тази единствена по рода си, чудесна, изключителна връзка, за която му бе проглушила ушите, но която си оставаше нещо мистериозно, трагически абстрактно и толкова широко, толкова сложно за осъществяване, че не знаеше откъде да започне.

Бе опитала да му говори за Габи Гарлич, за това, че въпросното момиче играеше прекалено важна роля в дома им, но бързо си даде сметка, че не това е най-късият път за светите земи.

Всичко, което човек желаеше в този живот, се оказваше трудно за получаване. Да не кажем невъзможно за получаване. Яд я беше на себе си, че е толкова негативно настроена, но пък трябваше ли човек да бъде и идиот отгоре на всичко, трябваше ли да е позитивен до посиняване?

Вдигна глава, като чу скърцане на спирачки. После затваряне на врата. После в къщата влетя Ришар, застана насред дневната и изрева:

— КЪДЕ Е ТОЙ?

Той беше в избата и пълнеше с бензин флакони от шампоан Head & Shoulders . В един момент Анаис, която го наблюдаваше и подреждаше флаконите в чанта, заяви, че е забелязала светкавица.

— Не мисли за времето — отвърна й той.

— Просто казвам, че видях светкавица. Толкоз. Нищо повече.

— Ако е на изток, значи се отдалечава. Успокой се.

— Няма да вали — каза Андреас, който тъкмо ставаше от канапето, където с Мишел бяха прекарали дълги минути, и закопчаваше копчетата на панталона и ризата си с психеделични мотиви. — Стига си си блъскала главата, Анаис.

Тя се загледа в куция дребосък, който се опитваше да й вдъхне кураж, и сви рамене. Пъхна последния флакон в сака и рязко дръпна ципа.

Двамата вдигнаха поглед, като чуха шум и гласове навън.

Докато се качваха по стълбите, Еви се обърна към Анаис, за да й обясни, че никой не се опитва да я подлага на изпитание. Тя вече бе свършила отлична работа. Благодарение на нея щяха да си го върнат на Дани Кларанс, благодарение на информацията, която им бе осигурила, да, да, точно така!

Мед й капеше на сърцето, на Анаис. Това момче беше лудо, но му дължеше малкото мигове на топлина, които бе имала след смъртта на Лиза. Не можеше да отрече това. Дори тази сутрин, по време на пътуването, което ги бе отвело при зловещия й баща, се бе чувствала добре , именно добре , много пъти, бе усетила, че сърцето й бие, например, когато преминаваха през едно дефиле и слушаха The Black Heart Procession , или когато мълчаливо размениха погледи, преди да потънат в гората.

Отново чуха гласове, когато прекосиха прага.

Единият глас излизаше от устата на Брижит, чието лице изразяваше едновременно силно напрежение и ужасно раздразнение. Тя се свлече до стената в кухнята, като нададе ням вик, с телефона в едната ръка и дървена лъжица в другата. По апетитната миризма, която се носеше от френската чугунена тенджера, можеше да се отгатне, че готви телешко фрикасе.

— А не! Измитаме се! Няма да се занимаваме с нея! — обяви Андреас и веднага потегли на трите си крака към изхода.

Навън притъмняваше. От гората се разнасяше мирис на влажна земя, а короните на дърветата все още пламтяха.

Качиха се на субаруто и се спуснаха до магистралата, която водеше извън града.

— Какво й беше на Брижит? — въздъхна Мишел.

— Ха, вярно бе — изсмя се Андреас. — Не я попитахме. Накрая все пак каза, че от три дни Брижит и майка му неуморно се карат, но че той отдавна не вярва на кавгите им, защото те всеки път се сдобряват. След което се наведе над кашончето със студена бира, което бе забърсал, преди Брижит да затисне вратата на хладилника с тялото си, и раздаде кутиите, докато субаруто се носеше към сумрачната вечер.

Малко преди да пристигнат у Дани, Анаис излезе от магистралата и пое по един черен път, който се изкачваше доста стръмно нагоре, после правеше широк завой, за да заобиколи урвата, в която клокочеше извор — някога, преди цяла вечност, Дани Кларанс слизаше с тях долу, когато искаха да си напълнят манерките.