Филип Джиан - Нечистота

— Мога да разбера, че си малко замаян — заяви тя. — Че не си особено очарован от света. Разбирам, че ми говориш за откровение, за явление Богородично и прочие и съм склонна да ти вярвам. Знам какво е. Преживяла съм го. Изпитвах същото към сестра ти, преживях същото с нея.

За миг отклони очи от пътя и го загледа, питайки се дали ще се съвземе някога, дали ще преживее изпитанието, макар в момента да нямаше такива изгледи. Еви беше толкова бледен, че щеше да стане невидим, ако завалеше сняг или ако се приближеше до щанд за млечни продукти.

Еви й каза да си гледа работата. Закле се, че ще издържи достатъчно дълго, за да измъкне Габи от ноктите на Дани Кларанс.

Тя тихо се изсмя.

Малко по-късно, към десет часа, стигнаха до входа на къща, от чийто комин излизаше невъзмутим пушек. Поршето на Ришар бе паркирано на няколко метра оттам, под една прозрачна стряха. Както и новата ML 430 на Александра Сторер.

— Мамка му! — въздъхна Анаис, след като изгаси мотора. — Мамка му, това пък сега какво значи?

Моторът пукаше, докато изстиваше. Нищо не помръдваше освен малко останалите падащи листа и димът, който се виеше към забуленото небе.

Еви отвори вратата на колата. Във въздуха се носеше силна миризма на огън от дърва. Трудно му беше да анализира какво усеща, да реши как да се държи. Обърна се към Анаис, която се поколеба за миг, после му приготви една линия за смъркане на арматурното табло.

— Забележи — каза тя, — винаги съм мислила, че някой ден майка ти ще се сблъска с този проблем. Винаги съм казвала, че баща ти няма да се подстриже за монах. Така де, писатели — жените ги обожават. Тези типове имат безспорен чар. Особено когато пишат добре.

Еви вдигна глава след силното смъркане, което запрати дрогата право в мозъка му.

— Защо не го удостоиш с награда? — изсъска той. — Защо не идеш да му поднесеш поздравленията си?

Размениха твърд и дълъг поглед и се отдадоха на мълчалив и неподвижен сблъсък, от който Еви излезе победител — прекалено много приличаше на сестра си и ако му се опънеше, Анаис би си стъпкала сърцето.

— Да натисна ли клаксона? — попита тя с угаснал глас.

Той отклони предложението. През главата му премина неочаквана мисъл — ако Анаис не бе там, дали нямаше да побегне презглава? Тънък слънчев лъч освети поляната, когато Еви се реши да излезе от субаруто, карано от това дебело момиче, ухаещо на жасмин.

— Хей — каза тя и вдигна палец — Хей, с теб съм.

Той спря по средата на пътя, след като измина двайсетина метра. Не защото се пързаляше. Вярно, земята бе покрита с дебел пласт борови иглички, но не се пързаляше. Мека светлина с цвят на старо злато заливаше гората горе на хълма на последователни талази. Към грака на гарваните, към шумоленето на листата, към ромона на невидим поток се добавяше песен на Смитс.

После вратата се отвори и на прага се появи Ришар. Видя сина си и захвана да се чеше по главата.

Срещу петстотин евро Анаис разказа на Андре Трендел всичко, с най-големи подробности. Андре беше бесен, защото сумата, която искаше да му изтръгне, беше баснословна и гротескна за момиче на нейната възраст и защото не пожела да я намали и с един цент — това поколение бе още по-ужасно, отколкото човек можеше да си представи, казваше си той.

Всъщност информацията си струваше цената. Тя разгледа банкнотата от петстотин евро на светлината с недоверчив поглед, сякаш не друг, а Андре беше мръсникът в цялата история, после му разказа за сблъсъка между Ришар и сина му. Повтори му всичко, което бе видяла и чула. Крайно ценни сведения.

За тази цена момичето имаше истински талант на разказвач. Андре прекрасно си представяше заседналите в гърлото на момчето думи, неспособността му да произнесе каквото и да било и накрая опита му да удари баща си, опит, който безславно се бе провалил. Прекрасно си представяше различните етапи на срещата, безумното бръщолевене на Ришар по какви ли не теми, между които литературният му неуспех, умората на Еви, мъката му, чувството, че е изоставен, и онова съмнение, съживено от Дани Кларанс, и също отказът му да бъде притиснат до стената, без да може да се защити. Изглежда, че в заключение Еви се бе опитал да му удари едно кроше в брадата, но Ришар ловко го бе избягнал. След което Еви отново се хвърлил отгоре му, но само размахвал юмруци в празното, докато Ришар не го сграбчил през кръста и не го натикал насила в субаруто.

Няколко минути по-късно се наложило Анаис да спре и да го държи за колана на панталона, докато той потапял глава в ледената вода, която течала между черните и обрасли с мъх плъзгави скали. После го избърсала с една фланелка, запалила му цигара и стояла до него до момента, в който той се решил да продължи.