Филип Джиан - Нечистота

— Ами благодаря. Но всичко е наред, нямам нужда от нищо.

— Никога не съм виждал някой, който да няма нужда от нищо. Мисля, че такова нещо не съществува. Питам се какво ви е на вас с баща ти. Толкова ли е трудно да поемете протегнатата ви ръка? Толкова ли е непоносимо?

Еви колебливо и недоумяващо прекара вилицата си по чинията, после набоде парче пиле, лапна го и бавно задъвка, втренчен пред себе си, където виждаше залепена с магнит върху хладилника картичка, изобразяваща детайл от тавана на Сикстинската капела.

— Какво и да се случи, не забравяй, че не си сам. Не бъди глупав като Ришар, моля те. Възможно е — казвам, че е възможно, но само ти ще решиш — обстановката да стане мъчителна, тук, в тази къща, за момче в твоето положение. Няма да скрия от теб, че майка ти ме безпокои, а няма смисъл да ти обяснявам, ти сигурно си наясно, че не е лесно да се живее с невротизиран човек. Какво всъщност искам да ти кажа? Искам да ти кажа, едно: не се взимай за Супермен. Ако нещата тръгнат на зле, обади ми се и аз ще скоча в първия самолет. Разбираш ли? Не се взимай за Супермен. Ние не живеем в някоя от ония изостанали страни, където хората се избиват помежду си и не знаят какво значи да се чувстваш добре или зле в кожата си, да изживяваш криза, а в цивилизована страна, където на всеки проблем може да се намери решение. Разбираш ли? Можеш ли да кимнеш, за да ми покажеш, че си разбрал?

Еви кимна. Хвърли поглед на часовника си и си каза, че Анаис скоро ще потегли.

— Питах се — подзе Андре, — питах се защо не ни по-гостуваш малко на баба ти и на мен, колкото да смениш обстановката. Да кажем, до Нова година, пък после ще видим… Какво ще кажеш?

— Ох, ами трябва да си помисля. Във всеки случай не се чувствам болен.

— Не се чувстваш болен, но ако не бях аз, сега щеше да си сам в една пуста къща. И ще бъдеш сам след няколко дни. Нима намираш това за нормално? Да живееш в тази покъртителна самота? Аз не намирам. Мисля, че с баба ти и мен ще ти е по-добре.

Навън избуха кукумявка. От града сигурно имаше новини и Еви не се интересуваше от това, което му говореше старият, ама никак, защото, ако дойдеше потвърждение за купона, ако Анаис събереше необходимата информация, нещо щеше да се случи, нещо сериозно щеше да се случи.

На другия ден, рано сутринта, Еви погълна голяма чаша кафе и изпуши една цигара. Слънцето тъкмо изгряваше. Бе паднала роса, нежни капчици обсипваха тревата, утринна мъгла се стелеше над долината, по клоните и папратите пробягваха златисти отблясъци, а в съседния двор, застанал до басейна, Жорж Кроз като някой призрак мажеше тялото си с бял прах, който се сипеше около него.

Еви отново се бе събудил внезапно, но не сцената на езерото — тази изгубена в спомена му сцена, прекалено преекспонирана, прекалено неясна, за да види какво точно се случва в нея, — вече не сцената на езерото го изтръгваше от съня му, а друга сцена, в която не Лиза, а Габи вадеха от водата и я полагаха в пневматичната лодка на полицията.

Дядо му беше прав в едно: в тази къща вече нямаше никого. Като не се смята хладилникът, чийто компресор от време на време дискретно се включваше, отвсякъде струеше тишина и единствените сравнително живи неща бяха цветята, които невидима ръка поставяше във вазите — Еви никога не беше там, когато се появяваше човекът от „Фуджифлора“.

Чувстваше се като боксьор в навечерието на голям мач — напрегнат, съсредоточен, неспокоен, нетърпелив.

Майка му се бе прибрала късно, а дядо му, напълно загубил съня си, вече не ставаше рано. На малката масичка имаше няколко празни чаши и една забравена обувка — от онези, които тя бе способна да покрие с целувки или да гали като малък домашен любимец — се търкаляше в подножието на стълбите. Може би в края на краищата не бе започнала отново да пие, а по изключение беше отпразнувала подписването на договора с компанията „Медиа Макс“, която се грижеше така добре за своите актриси, особено за тези, които познаваха живота. Дълго и до късно бе разговарял с Анаис и ги беше чул, чу смехове и възклицания, а под вратата на Андре се процеждаше светлина и човек можеше да си представи стария човек оскърбен от подобно поведение, неспособен да прочете и три реда от един роман на Греъм Грийн, който обикновено харесваше.

Накрая субаруто паркира пред входа. Анаис поиска да хапне нещо, преди да тръгнат. Бе гледала прогнозата за времето и бе настроена общо взето оптимистично.

— Трябва да се прибера преди обяд — заяви тя. — Имам час при зъболекаря.