Филип Джиан - Нечистота

Съдете сами — Марлен го бе яхнала, притискаше раменете му към леглото и бавно и решително се изправяше, устата й лъщеше от слюнката след страстната целувка, а той правеше какво? А? Освен дето като последния глупак си поемаше дъх, какво правеше? Беше ли извикал, скочил до тавана, беше ли се съпротивлявал, борил с нея? Не, просто се надяваше, че някой ще го събуди, ще го разтърси, ще го зашлеви, ще го измъкне грубо от леглото и ще го засили надолу по стълбите, но нищо не помръдваше и гърдите му бяха като стегнати в менгеме.

Тя шепнеше думи, които той не разбираше, легнала отгоре му с цялата си тежест, и той бе неспособен да помръдне и още по-малко да се противопостави на този непоносим натиск. По-точно — бе неспособен да се подчини на собствената си воля. Затова я прегърна с две ръце, докато цялото му същество го подтикваше да скочи и да се хвърли към вратата.

Тя го погали през панталона. Прошепна в ухото му о, горкичкият ми, горкичкият ми, докато той здраво стискаше челюсти. Челото му овлажня. Опитваше се да каже на тази жена спрете, моля ви, спрете вече, но думите засядаха в гърлото му и изведнъж му стана студено, усети, че се вледенява, докато тя победоносно изваждаше члена му и го стискаше в юмрука си.

От този миг нататък нещо като че ли рухна вътре в него, разтвори се някаква пукнатина, по която ледникът се плъзгаше в черната вода. За малко да затрака със зъби — трескаво, — когато половината от члена му изчезна в устата на Марлен Арамантис, която започна да го смуче, и го загледа с неописуемо изражение.

Той отметна глава встрани и отправи поглед навън, докато се случваха тези ужасни и недостойни за него събития.

Дишаше трудно. Значи това било, да деградираш. Да се чукаш с тази жена на такава висока цена, че цялата история придобиваше трагичен оттенък.

Успяваше дори да я гали по гърдите, докато погледът му се замъгляваше, и чувстваше, че започва да превърта. Всъщност всичко това беше неизмеримо тъжно, от известна гледна точка.

Беше приклещен, бе попаднал между зъбните колелета. Пъхна ръка между краката й и тя се заизвива като завързана за кол коза, а той извърна глава, за да скрие изкривеното си в гримаса лице. Презираше се. Страхотно.

Тя казваше, че го усеща целия, че е щастлива, че иска да го задържи през цялата нощ, дрън-дрън, а в това време този глупак тихо плачеше.

Заваляха поройни дъждове и водата отнесе мостове, къщи, коли. Този път наистина настъпваше есен — листата изпадаха, на хълма и по улиците на града задуха студен и влажен вятър, хората напускаха терасите и преминаваха към топлите питиета.

После горе, над дъждовете, небето отново се проясни, стана по-необятно и по-чисто.

Една сутрин, побледнял, със стиснати устни, Андре Трендел обяви, че си тръгва през следващите дни, тъй като бил размислил и бил стигнал до заключението, че при настоящите обстоятелства и при този климат е по-добре за всички да се прибере у дома. Беше неделя, къщата бе спокойна, Джина поднасяше закуската и устните на Андре нервно потръпваха. Явно не бе мигнал през цялата нощ.

— Виж, Андре — започна Лор, докато накланяше чайника над чашата му, — виж, Андре, ако е заради това, което стана снощи…

— Да забравим това — прекъсна я той. — Да забравим това, което е още една проява на изолацията, на която съм подложен в този дом или поне в останалото от него.

Лор вдигна поглед и сухо попита:

— Да не би да пиете от сутринта?

Еви наблюдаваше сцената и се питаше дали закуската отиваше на кино. За което, така или иначе, не го беше грижа, тъй като и без това го ядеше мисълта за утрешното им излизане, ако Анаис го потвърдеше.

Андре мислеше, че довършителните работи ще траят още два-три дни.

— Бих искал да ги наглеждам до края, ако нямате нищо против. Ще се опитам да бъда възможно най-незабележим.

Старият кон изглеждаше смъртно ранен. Лор го покани да седне и да престане да се изкарва жертва.

— Но вие не знаете какво съм преживял. Нямате представа какъв е бил животът ми с Роз и Ришар, да, точно така, с тези двамата.

— Хайде стига, Андре, не желая да слушам. Седнете и яжте. Но не желая да слушам нищо по този въпрос. Със сигурност!

Лор се чувстваше нестабилна въпреки грижите на диетолога й, който я тъпчеше с хранителни добавки и нерегистрирани тонизиращи средства. Чувстваше се така, сякаш стоеше на брега на буйна река, чието течение подриваше почвата под краката й и трябваше да се бори, за да не я отнесе водата, трябваше да се бори с обземащата я паника.