Филип Джиан - Нечистота

От известно време знаеха, че Ришар е наблизо, че е изпратил сценария си на Робер фон Дъч в установения срок и че се крие някъде — макар инспектор Някой си да не бе успял да разбере къде точно.

Андре имаше готовност да го окове в мазето, ако го пипнеше, но кой ли друг истински желаеше завръщането му?

Лор не смяташе, че това ще изкорени злото, което беше далеч по-дълбоко, отколкото причиненото от раздялата им. Същото важеше за Еви, който не държеше да разтваря някои рани — не се виждаше да разговаря за Габи Гарлич с баща си на риболов или пред огнището.

По-късно Ерик Дюнкала, Аксел Мендер и други служители на „Медиа Макс“ се събраха в салона, за да обсъдят подписването на новия договор, предложен на Лор от студиото, договор, който като че ли вълнуваше всички освен главната заинтересована — тя приемаше изключителното предложение да води този нелеп живот до следващата есен с изражение на непреодолимо безразличие. Нямаше сила да зареже всичко, нито да изтрие Ришар от паметта си.

Андре не лелееше големи надежди относно това, което щеше да последва след заминаването му. Бузата му още гореше, милиарди тънки иглички го боцкаха по лицето и по голяма част от душата му. Знаеше, че Лор също носи част от отговорността за забежките на Ришар и че някой ден ще го осъзнае. И ето, изглежда, че моментът бе настъпил.

Андре заведе Еви в спортната зала, за да съставят заедно списък на работата, която оставаше да се извърши, в случай че Лор изпадне в криза и го изгони преждевременно. Заговори с чувство за свършената работа, за съвършения начин, по който пристройката се вписваше в цялостната архитектура, за зле разбраната подкрепа, която се бе опитал да предложи на майка му и на самия него от чисто благородство.

— Защото какво според теб печеля? Какви други намерения съм имал, освен да помогна? От обич, момчето ми, от добри чувства.

Погледна внука си, отвори уста, отказа се. Запали една пура. Капки дъжд се стекоха по френския прозорец.

— Не съм виновен — внезапно каза той. — Цял живот съм му сочил правилния път, а виж какво ми направи! Виж какво направи на жена си и сина си! Как бих могъл да насърчавам подобно поведение, толкова подло, толкова гнусно, помисли малко!

Еви разсеяно сви рамене. Невъзможно му бе да се съсредоточи върху тези истории, след като имаше да мисли за собствената си история и за обрата, който щеше да претърпи в най-скоро време. Андре размаха пурата си.

— Ти може би не, но майка ти така мисли. Всички така мислят. Всички си казват: вижте го този човек! Вижте как е възпитал сина си! А Бог ми е свидетел, че не съм си пестил нито времето, нито търпението, нито каквото и да било с Ришар. И какъв е резултатът? Говорят зад гърба ми, опозорен съм заради това животно. Поне ти дава пример, на който не трябва да подражаваш, все е нещо.

Чу се звук от отваряне на шампанско в салона. Андре се намуси, после разтри рамото на внука си.

— Страх ме е, че скоро може и да не видим баща ти. С неговия легендарен инат. С вкуса му към наказанието. С незрялостта му. Извинявай, но и с малодушието му. Но кой би повярвал дори за миг, кажи ми, в тази история за изпадане в немилост, за отчаяние, за шибано крушение — извинявай, извинявай, — кой би повярвал, че писането може да направи човека толкова тъп, да го убие отвътре, защото вече пишел само сценарии? Ама за кого ни взема? Да не си мисли, че ще преглътнем всички тези идиотщини като оная негова почитателка Александра Сторер? Във всеки случай, направи ми това удоволствие, момчето ми, не избирай творческа професия, не прави като тях, не се поставяй в положение да понасяш всички мъки, очакващи хората, които си мислят, че са безсмъртни и благословени от боговете, докато всъщност са прокълнати.

След сексуалната си забежка с Марлен Арамантис Еви беше непрекъснато кисел, фантазиите му за чиста и свята свръхценна връзка, във всеки случай много различна от онова, което виждаше около себе си, бяха омърсени, наранени от безволието му, от огромната тежест на веригите, приковали го към земята, и настроението му беше мрачно. Нямаше нужда и Андре да добавя своето.

— Какво има, момчето ми? Шокирах ли те? Може би ги намираш за напълно уравновесени? Напълно отговорни?

Сега широките френски прозорци блестяха от искрящи капчици, а под краката им паркетът лъщеше като летяща чиния по пладне. Спогледаха се мълчаливо, неспособни да измерят разделящото ги разстояние.

После се появи Лор. Проникна в стаята, сякаш тя не съществуваше, сякаш се намираха в съвършено безинтересна памукова плантация.