Филип Джиан - Нечистота

Здесь есть возможность читать онлайн «Филип Джиан - Нечистота» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Нечистота: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Нечистота»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На един хълм, сред великолепни гори и градини, в луксозни къщи живеят луксозни хора. Всичко изглежда прекрасно в този най-добър от възможните светове, но само на излъсканата повърхност. Под нея се крие не една драма — Лиза се удавя при неизяснени обстоятелства, нейният загадъчен и безмълвен брат Еви е може би замесен в смъртта й, приятелите им лекуват меланхолията си с алкохол и наркотици. От другата страна на бездната са родителите — актьори, писатели, критици, бивши и сегашни наркомани, баща, който посяга на приятелката на сина си, майка, готова да размени секс срещу роля във филм… И на фона на цялата тази нечистота сияе чистата и безутешна любов на Еви към Габи — един контрапункт, типичен за стила на Джиан и изпълнен с обичайното му майсторство.

Нечистота — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Нечистота», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ришар натисна бутона за изтриване, после излезе по халат на терасата, за да види деня малко по-отблизо, докато си пие кафето. Студен въздух обхващаше прасците му, пара излизаше от устата му. Градината бе изчезнала под снега и цялата блестеше.

В крайна сметка не беше сигурен, че оценява номера на Лор. Бе се присъединил към общото мнение, но честно казано, нямаше кой знае какво желание да я види да изскача от гигантска торта. Топка сняг падна от един клон и се разсипа в златиста прах. Щеше да поговори с нея. Отново да зачекне тази тема. После внезапно примигна. Забеляза нещо странно на пътя и заслони очи с ръка.

— Хей, ало, приятели! — извика той. — Спрете. Чакайте малко!

Виждаше в контражур субаруто на Анаис, което гордо пренасяше обърната лодка на покрива си. Много впечатляващо. Ришар обу гумени ботуши, за да отиде да види какво става.

— Да, виждам, че нивото е спаднало — призна той, — но това не ме успокоява особено.

Искаше да узнае подробности за разстоянието, целта, продължителността на излета им и да изтръгне от тях обещания, свързани с безопасността им. Него самия всичката тази вода го потискаше и…

— Хайде стига — изръмжа Еви, без да поглежда баща си.

Ришар се изправи и ги остави да тръгнат. Това бяха първите думи, които чуваше от сина си от месец насам, откакто се бе върнал вкъщи — и на два пъти Лор бе снизходила да легне с него без особена страст, ето докъде бе стигнал, — но оценяваше явното подобрение на отношенията им, което прозираше през тези грубички думи.

Лор го поздрави за напредъка. Трябвало да постоянства. Той поклати глава. Обаче денят се очертаваше толкова натоварен, че тя нямаше време за спорове. Стана от леглото точно когато той се готвеше да седне на него и се укри в банята.

Той бе размислил. Заяви, че е размислил относно онова излагане на показ и че след зрял размисъл се връща на първата си реакция по повод на това излагане на показ, което не одобряваше.

— Значи, ако правилно те разбирам, идеята не ти харесва — каза тя.

— Мога да обясня на Мендер, че хората не са маймуни.

— Че с какво право? Да не би ти да се отнасяш с мен по друг начин? Мислиш ли, че след като двайсет години съм ти била жена, все още мога да се боя да не стана смешна?

Той се изправи — не намираше какво да отговори.

Въртя педалите като луд, вдига гири, разтяга пружини в продължение на цял час. После се появиха някакви типове и започнаха да разместват мебелите в дневната, да навиват килимите, да пълнят кашони с чинии, бельо, гирлянди, тенджери…

Лор го изпрати до града да вземе дрехите от химическото чистене и там съвсем случайно попадна на доктор Стринг, който бе дошъл да си прибере вечерния костюм и който го попита как е Еви.

— Пращи от здраве — отвърна Ришар.

Изчакаха реда си на тротоара, защото, по някаква тайнствена причина, центърът за проверка на кредитните карти не работеше и това предизвикваше задръстване на касата.

Доктор Стринг примигваше с очи на слънцето.

— Често си мисля за Еви — каза той. — Ще го поздравите ли от мен?

Ришар кимна. Заради всеизвестното съчувствие, което доктор Стринг изпитваше към юношите, към ужасната им участ, към раните, които получаваха, към всичко, което им се случваше, родителите никога не се чувстваха съвсем комфортно в негово присъствие. А фактът, че бе член на училищния съвет в „Брийанмон“, ги радваше още по-малко.

— Чух колко е бил привързан към онова момиче. Мисля, че е било важно за него. Та кажете му, че мисля за него. И ако мога да му помогна с каквото и да е, ако вие мислите, че мога да бъда полезен, да не се колебае, да дойде да се видим. Знае къде да ме намери.

— Мислите, че можете да му намерите нова годеница? — каза Ришар с гримаса.

— Не, за съжаление — призна докторът.

— Във всеки случай много е важно да му се намери някоя, която не се чука на път и под път.

Каза го и си прехапа устните. Какво го прихващаше? Наведе глава и помоли доктор Стринг да го извини за тези глупави думи.

Повървяха малко заедно в студения въздух, под лъчистото слънце, и се загледаха в един човек на отсрещния тротоар, който тичаше с едно куче — великолепно куче със сини очи.

— Или преминават рубикона и съзряват — въздъхна доктор Стринг, — или не го преминават и не е ясно какво излиза от тях. Това е труден период, през който им се налага да се сбогуват с много неща.

— Само дето не може да се преминава от една крайност в друга. Нито да се опростява проблемът, така че решението да стане абсурдно. Не е ли така? Не сте ли на това мнение?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Нечистота»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Нечистота» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Нечистота»

Обсуждение, отзывы о книге «Нечистота» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x