Филип Джиан: Нечистота

Къщата се намираше на едно възвишение вън от града и природата шумолеше наоколо в учудващо упоритата и посърнала горещина на ухаещия на мускус октомври. Небето бе искрящо синьо от сутрин до вечер. През нощта, от край до край озвучена от цвъртенето на щурците, Лор излизаше на балкона — да диша, а не да се любува на пейзажа, който бе намразила след смъртта на дъщеря си. Еви я чуваше как стене или разказва по телефона живота си на Джудит Беверини, с която само преди малко се беше разделила.

Джудит Беверини бе, кажи-речи, всичко, което й оставаше, една от малкото, които не я бяха зарязали по време на дългото й и неустоимо падение — през последната година се бе снимала в един телевизионен сериал, за останалото не си струваше да се говори. Джудит беше от хората, които смятаха Еви за виновен. Без да знаят в какво можеше да бъде обвинен, обаче виновен, така или иначе — Джудит не би могла да обясни защо.

Впрочем това беше и общото отношение към Еви — смесица от съжаление и упрек, срещу които не можеше да направи нищо. Сутрин, като минаваше покрай дома на Джудит, Еви се изплюваше на прага на вратата й. Андреас също се изплюваше.

Мнозина висши служители и бизнесмени биха дали мило и драго, за да живеят на хълма — в това ложе от зеленина с хиляди оттенъци, с хиляди ухания, с елегантни частни пътища, с високо ценени нощни приеми, с импровизирани празници, на които можеш да си пообщуваш с актриси, продуценти, писатели, режисьори, танцьори, музиканти, театрали, модни дизайнери и тути кванти, — но, разбира се, за тях мястото беше недостъпно.

В основата бе дядото на Андреас — той събра всички тези творци в началото на петдесетте години, след като натрупа състояние в Германия. Купи целия хълм по времето, когато предградията започваха да се разрастват и предприемачите поглеждаха към слънчевите височини, по които за съжаление не можеше да се строи. Обаче дядото притежаваше много пари, депозирани през войната в швейцарски банки, и успя да преодолее всички трудности. След което съпругата му обяви, че й е самотно, че не понася ужасната провинциална бездуховност, тя, живялата с години в Париж, и през дома им се извървяха какви ли не знаменитости. Накрая той парцелира хълма и разпродаде терените, но не на кого да е, и дори днес собствениците разглеждаха под лупа кандидатите за заселване — скандална практика, която обаче позволяваше да се запазят добросъседските отношения.

Ришар и Лор проявиха достатъчно здрав разум, за да вложат парите си в закупуването на къща преди бавното си, но неумолимо сгромолясване, последвало раждането на децата им. Бяха доволни, че не им се налага да плащат наем, в противен случай Ришар трябваше да пише статии, а той нямаше никакво желание за това — имаше периоди, през които се боцкаше по няколко пъти на ден и парите направо се топяха, — още по-малко му се пишеше сценарий или роман, не се чувстваше способен да ги завърши. Дори днес мразеха да пилеят таланта си, като работят за пари, но вече не го превръщаха в проблем, не го обсъждаха и приемаха унижението като необходимо зло — като се снимаше в рекламен клип за чантите „Вюитон“ например, Лор изкарваше пари за няколко месеца напред.

Двете им деца прекрасно разбираха, че човек трябва да взима парите, които му предлагат, но на Лор й се струваше, че долавя постоянното им мълчаливо неодобрение. „Хайде, кажи си го направо, покажи колко си велик“ — бе подхвърлила тя на Еви, който се изсмя, когато я чу да имитира оргазъм в рекламата за един парфюм.

Лиза и брат й не намираха, че родителите им са по-различни от другите, и Ришар и Лор така и не успяха да преглътнат този факт, който бе в основата на многобройни недоразумения и от двете страни.

След училище Еви и Андреас се отбиха у Мишел Арамантис, чиято по-малка сестра празнуваше десетия си рожден ден, колкото да хапнат парче торта и да постоят малко в спалнята на Мишел.

Бащата беше продуцент, когото не виждаха често, защото, по думите на жена му, участваше в снимането на многобройни и далечни филми.

Марлен Арамантис правеше страхотни торти. Приготвянето на прочутото й малиново руло й отнемаше часове и напълно обсебваше съзнанието й. Марлен развиваше дейност в училището, оглавяваше сдружението на родителите и събираше средства за екскурзии в чужбина или за построяването на още една напълно автоматизирана конферентна зала.

Имаше балони, серпентини, сода, сладкиши и една малко тъпа музика, която се разнасяше от високоговорители, скрити в дърветата в градината. Купонът течеше около басейна в леко истерична обстановка. Майката на Мишел се разхождаше със загрижен вид и стиснати устни.