Филипп Джиан - „Ох...“

Имам пълно право да се държа с него по този начин. Още повече сега, когато между нас е това момиче, в разрез с всички уговорени помежду ни условия, за да продължим да живеем в разбирателство след раздялата - с тази Елен той сякаш иска да покаже, че изобщо не му пука за мен.

Не познавам човек, който да обича да му затварят телефона под носа. Изчаквам да мине един час, не отговарям на съобщенията му, провеждам няколко служебни разговора и едва тогава му се обаждам.

- Ришар, не искам да се караме. Хайде да започнем разговора отначало. Моля те. Нека го направим заради Венсан. Да се опитаме да не мислим за нас, съгласен ли си?

Отвръща ми с многозначително мълчание.

- Какво правиш? - питам го.

- Кой? Аз ли? А, нищо особено. Искаш да кажеш в този момент ли? Нищо особено.

- Значи, не ти преча.

- Изобщо. Във ваната съм. Какво става с Ирен? Минах да я видя. Видът й доста ме изплаши.

- Така е. Не, няма промяна. Сам знаеш, че е стара. Стара е вътрешно. Силите й са изчерпани. Но прав си, ужасно е да я гледа човек такава. Значи, ти си оставил цветята. Така си и знаех. Благодаря. Смених водата във вазата.

- А ти добре ли си?

- И да, и не. Не знам как да ти обясня какво чувствам. още съм шокирана, вземам лексомил. Прощавай, че преди малко ти затворих. Няма да повярваш, но треперя като от студ.

- Няма нужда да се извиняваш. Знам какво изпитание е това за теб.

- Знам, че знаеш, Ришар. Толкова е важно за мен някой да знае, за да не се чувствам сама. Във всеки случай се радвам, че си в течение за Венсан, поне мога да въздъхна с облекчение и да спя спокойно, като знам, че ти следиш отблизо тази история, както бих сторила аз, ако не и по-добре.

- Защо не приемем, че той е достатъчно възрастен, за да се оправя сам? Не е трябвало Ана да му дава пари.

- Прощавай, но как можеш да твърдиш, че Венсан е достатъчно възрастен, за да се оправя сам? Да не би да се шегуваш? Дал ли е досега поне едно доказателство за това? Да не би да е прекосил пустини, пребродил океани, изкачил планини, преди да попадне в прегръдките на Жози? Поради каква причина би трябвало да му приписваме качества, които до този момент, доколкото знам, изобщо не е проявил? Само защото е наш син ли? И затова може би е по-умен от другите?

- Ами да, защо не?

Не забравям, че има намерение да напише най-доб рите сценарии на света - според него изобщо не си струва да се говори за досегашната му работа за телевизията. Често съм го наблюдавала как седи унил в работния си кабинет, след като е получил поредния отказ или сценарият, на който е възлагал толкова надежди, му е върнат с обикновена пратка по пощата, но нито за момент не съм откривала у него и най-малкото съмнение в собствените му качества - особено ми харесваше тази негова сила на характера, тази увереност, която предаваше и на мен в момент, когато ми се искаше да се скрия вдън земя, да се сгуша в тъмнината, без да смея да произнеса собственото си име.

- А ти какво би казал - питам на свой ред - за една майка, която гледа как синът й пропада, без да направи нищо? Просто за да види как нейното пораснало момче ще се справи.

Отвръща ми с мълчание - но чувам дишането му и плискането на водата във ваната. Навън времето е ясно, но силният вятър свири в прозорците и дърветата се люлеят във всички посоки.

- Не тълкувай неправилно онова, което ти казвам - въздъхвам. -Сигурна съм, че се стремиш да постъпваш правилно, но зле го познаваш, впрочем, не, не че го познаваш зле, но надценяваш възможностите му, не обръщаш внимание на неговите слабости и го пращаш на заколение.

- На заколение? Що за изрази, мамка му!

- Ришар, синът ти сервира пържени картофки в „Макдоналдс“. Не е ли време да погледнеш истината в очите?

- Няма нищо лошо в това, на двайсет и четири години да продаваш пържени картофки.

- Да, само че сега той трябва да издържа жена и дете. Не виждаш ли разликата? Чуй ме, Ришар. Когато се грижиш за дете, трябва да стигнеш докрай, а не да го зарежеш по средата на пътя. Знам какво ще ми кажеш, че на неговата възраст подобни неща не се случват, че е време той да докаже себе си, но помисли малко за възможността да е попаднал в клопка. Опитай се да си представиш. Няма ли да му помогнеш? Мен той не ме слуша, но ти би могъл да му обясниш, че тя не е негова жена и че детето не е негово дете. Не би ли могъл да го вразумиш?

- Виж какво, смятам, че той е достатъчно голям сам да се справя. Ето какво мисля аз.

- Не, Ришар, почакай. Какво имаш предвид? Не те разбирам.

- Много добре ме разбра.