Филипп Джиан - „Ох...“

- Нямаш право да отхвърляш моите работи и едновременно да ми пречиш да имам собствен живот. Твърде много ми идва.

- Във всеки случай гледай да не закъсняваш. Няма да мога да се справя сама. Дали твоята приятелка ще ни помогне?

Изчаквам да затвори. С упорството си да отрича, че има сериозна връзка с тази Елен Закарян, наистина става смешен.

Част от следобеда прекарвам в преглеждането на безбройните сценарии, натрупани по лавиците на моя кабинет или направо върху пода на белезникави купчини - двете с Ана не оставяме никой друг да ги чете и каквото и да говоря, каквото и да твърдя, че си мисля, всеки път изпитвам вълнение и възбуда с надеждата, че може би разгръщам първата страница на изключителен или поне относително добър текст.

В края на деня Ана надниква, оглежда се и ме поздравява за работата, която съм отхвърлила и с която й предстои на свой ред да се заеме.

- Разговарях с Венсан - добавя тя. - Обещах му да не ти казвам, но в течение ли си на неговите дългове?

Понеже, така или иначе, съм седнала, остава ми само да стисна облегалките на фотьойла и да се наведа напред.

- Какво имаш предвид, Ана? За какви дългове говориш?

Не знаела точно. Той не искал да й каже нещо конкретно. Давала му пари, но това нямало значение. Нали била кръстница? С радост била готова да му услужи. Казва ми всичко това, докато се спускаме с асансьора от трийсетия етаж.

- Направо падам от Марс - отвръщам.

Той е само на двайсет и четири години. Не съм си представяла, че някой може да има дългове на двайсет и четири години. Внезапно започвам да го приемам за много по-възрастен, отколкото е всъщност, сполетян от нещастие, на което човек не може да се натъкне преди трийсетте, освен ако съвсем няма късмет. Как е успял да натрупа дългове - думата звучи в ушите ми като названието на срамна болест -наркотици, момичета, хазарт? Ана ме увещава да не се паникьосвам излишно, но да внимавам.

- Много добре - съгласявам се аз, - но можеш ли да ми обясниш все пак какво означава това? Имай предвид, че не живее с мен и при всеки удобен случай ми казва да си гледам работата. Според теб как да внимавам? Какво бих могла да направя? Знаеш ли нещо повече? Ана, с теб все пак споделя. Сама знаеш, че аз съм последният човек, на когото ще се довери, за него съм най-ужасното същество на света.

Известно време мълчаливо крачим, хванати за ръка, радваме се на свежия въздух, после влизаме в един бар и си поръчваме дайкири.

- Искам да ти върна парите - казвам й.

Тя отказва. Не само от добри чувства, но и защото желае да съхрани с него близостта, установила се помежду им от самото начало - още в болницата й позволих два-три пъти да го кърми, а след това постепенно между тях се изгради силна и тайнствена връзка, доказателство за която е случилото се сега, пряка връзка, която не минава през мен. Спомням си как бърше сълзите си, за да не капнат върху челото на Венсан, който най-безцеремонно суче от гърдата й, тогава бях млада и тази картина ме трогваше, щастлива бях, че намира утеха в моя син, и разбира се, отново бих постъпила по същия начин, но все пак донякъде се дразня, че тя научава някои неща преди мен, че знае какво става в това семейство, преди аз да науча, и урежда някои проблеми вместо мен.

- Чувствам го като мой син - казва тя. - Знаеш това. Просто му помогнах, това си остава между нас двамата. Всичко е наред.

- Ти си негова духовна майка. Не си негова банка.

Тя става да поръча още две дайкирита. Небето е обсипано със звезди.

- Има и друга възможност - казва, като се връща. - Мога да поговоря с Жози.

Вперва очи в моите. Острият й поглед прониква дълбоко в мен.

Това, че има намерение да поговори с Жози, означава, че може би Жози е в основата на проблемите на Венсан.

- Помогнах му за пръв път скоро след като се запознаха. Не съм сигурна дали това е съвпадение. Именно това искам да разбера.

Отпивам от чашата с помощта на сламката, без да свалям очи от нея. После нарочно продължавам да смуча от празната чаша, издавайки ужасен хъркащ звук.

Отдавна съм престанала да ревнувам Венсан от момичетата, с които ходи, и по-скоро ги съжалявам, че са попаднали на подобен невъздържан тип - освен ако той не запазва обидите и злобата си само за мен, което изобщо не изключвам. Ана също не го познава откъм тази му страна и твърди, че с основание упреквала клетите му приятелки -при това винаги е готова да ги охули и при възможност да им нанесе някой подъл удар.

- Изобщо не е ревност от моя страна - оправдава се тя. - Просто му помагам да си отвори очите, а това е съвсем друго нещо. Всъщност сама знаеш, че той не познава живота и все още е дете.