Филипп Джиан - „Ох...“

- Във всеки случай благодаря ви, Патрик - казвам аз, като вдигам яката на пеньоара, защото яркото слънце въобще не топли, а между дърветата и храстите се промъква студено течение.

- Наскоро станах баба - добавям с усмивка, докато го изпращам.

Не зная защо казах това - нито какво точно означават думите ми - но във всеки случай не очаквам поздравление.

- А, честито! - възкликва той, като ме гледа право в очите.

Прекарвам деня у дома в четене на сценарии, като си позволявам само кратка разходка в съседната горичка. Облякла съм се добре, с шапка на главата, радвайки се на ясното време, на свежия въздух, на червеникавия килим мъртви листа, на птичата песен, на тишината и спокойствието през този есенен следобед - след цели километ ри бележки, предложения, поправки, зачеркнати несвързаности, тромави изрази, цели пасажи за промяна, за разгръщане, за повече яснота или за отпадане, подчертани с червен молив веднъж, два или три пъти в зависимост от степента на моето отвращение, без нито веднъж да попадна на нещо стойностно. От двете страни тъмнеят масивите от храсти, но аз не се отклонявам от алеите. Откривам табела с план на парка на билото на хълма, където са се събрали група пенсионери в спортни екипи - анцузи, флуоресцентни ленти на главите, пъстри кецове, прикрепени над китките телефони, слушалки, зачервени бузи и увиснала на носа капка. Между клоните различавам долу моята къща, къщата на непосредствените ми съседи, Патрик и неговата жена, портала на семейство Одре, вече осветен за наближаващите празници, вляво малка жилищна сграда с шест апартамента, а останалото се губи сред дърветата с изключение на кварталния супермаркет, който се откроява благодарение на червената настилка на паркинга и знамената, които гордо плющят от вятъра.

Пуша цигара, докато престарелите атлети си разменят десертни блокчета и витаминозни напитки.

Не съм сигурна, че желая да достигна тяхната възраст, но нищо не се знае. Не бих казала също така, че Патрик е моят тип, но сравнен с Робер, към чиито ласки вече съм станала почти безразлична, младият банкер буди у мен смътни чувства и аз се вслушвам в тях, защото след изнасилването те са първите знаци за възраждащата се у мен сексуалност, и не ми остава нищо друго, освен да благодаря на Бога. Отново ще мога да взема в обятията си мъж, а толкова се боях. Толкова се боях, че нещо в мен се е пречупило, че за мен всичко е свършено. Самочувствието ми се възвръща. Прибирам се у дома и мастурбирам, мислейки за него, хапя устни и механизмът се задейства безотказно. Готова съм да се разплача от радост, от признателност. Избърсвам пръсти и оставам няколко минути със затворени очи.

Когато се връща от работа, аз съм в спалнята и дебна в тъмнината -изключила съм дори таблета и следя с бинокъл как той слиза от колата. Изглежда много по-добре, отколкото преди, когато небрежно си махахме с ръка по съседски, много по-жив, много по-мъжествен оттогава -припомням си пресилената усмивка, с която съпроводих първото ми впечатление от него! Следвам го с поглед. Съзнавам, че той е прекалено лесно решение и че би трябвало да сляза в града, за да разполагам с по-голям избор - Патрик е най-разпространеният тип мъже по време на светските вечери, забавен и повърхностен, самовлюбен, леко разсеян, с поло „Ралф Лорън“ - без съмнение, лесно бих могла да намеря нещо по-добро, но нямам никакво желание. Смятам, че понякога изборът на най-лесното решение е проява на мъдрост.

Изпитвам наслада да следя един мъж от потъналата в мрак спалня, чувствам се по детски възбудена, прикривам се зад завесата, а междувременно той отваря входната врата и за последен път поглежда назад, към мен, и макар да не може да ме види, аз затаявам дъх. За мен това е нещо ново - или по-скоро забравено старо - забавно и приятно. Когато се прибира, аз се качвам на тавана, за да имам по-добър изглед към неговите прозорци - инак са скрити зад високите храсти, които Ришар бе оставил да растат на воля, за да пазят нашата интимност, когато тя все още значеше нещо. Виждам го да минава отвъд осветените прозорци, живи миниатюри сред нощта - Патрик окачва палтото си / Патрик прекосява всекидневната / Патрик целува жена си / Патрик в банята / Патрик надвесен над мивката - точно в този момент чувам звука на телефона.

- Какво правиш? - пита Ришар.

- Нищо. Чета. Защо се обаждаш?

- Да ти обясня защо не съм ти казал.

- Имай предвид, че изобщо не ме интересува.

- Не ти казах, мамка му, просто защото все още не съм сигурен в нищо.