Филипп Джиан - „Ох...“

- Успокой се.

- Напротив, тревожа се. Имай предвид, че не съм сигурна дали ти си човекът, който би могъл да овладее положението. Чуй ме все пак. Каня всички на вечеря, след като Жози излезе от болницата. Ще се съберем цялото семейство. Ще дойдат Ана и Робер, а също и мама. Поканих и твоята приятелка. Реших, че би могъл да ми помогнеш. Знай, че я намирам очарователна. Би могъл да се заемеш с покупките. Какво ще кажеш? Ще ни запознаеш с новата си годеница.

Бих се заклела, че го чувам да скърца със зъби, и все едно го виждам как се намръщва и раменете му се отпускат.

- Не правя от мухата слон - добавям, - но все пак бих искала да го чуя от твоята уста.

Затварям, без да му дам време да отговори, не твърдя, че съм лек характер, и мога да се държа като същинска мръсница, никога не съм го отричала, но в случая той си го заслужава. Нарани ме. Най-после се измъквам от „Конкорд“ и поемам по едноименния мост, със стиснати зъби и сълзи в очите. Току-що съм си дала сметка, че нямам нито съпруг, нито син, нито баща. Поемам покрай кейовете, поглеждам към шлеповете, към грамадните туристически кораби, към биваците на бездомниците. Не правя никакви заключения, просто приемам положението. Край мен няма никого и аз се оказвам неподготвена за това, напълно съм объркана.

Пристигам на нашата улица и буквално се сблъсквам със съседа отсреща, Патрик Някой си. Появява се в светлината на фаровете, прекосява, залитайки, алеята, като се държи за главата, и върви към мен. Отбивам и слизам от колата.

- Прибирайте се бързо - казва ми той. - Някакъв тип броди наоколо.

- Какво говорите?

- Прибирайте се, Мишел. Не оставайте навън. Този тъпак едва не ми счупи главата. Приберете се и се заключете, а аз ще огледам.

- Ако искате, мога да ви дам фенерче. Добре ли сте? Нали не сте ранен?

- Не, вървете. Не се тревожете. Ще ви върна фенерчето утре. Вървете. По-добре да не го срещам, защото стане ли, толкова по-зле за него.

Думите му буквално имат вкус на кръв, в студения нощен въздух от ноздрите му излиза пара.

Не съм особено известна личност, името ми е върху пощенската кутия и всеки може да го прочете, но въпреки това съм учудена, че ме нарече по име, сякаш това е нещо съвсем естествено, макар че от миналата пролет, когато се нанесоха тук, сме разменили само две-три думи и няколко пъти сме си кимали с глава, добър ден, добър вечер. Не зная какво да мисля. Изключвам алармата и го каня да влезе.

- Жена ми още е разтреперана - съобщава ми той.

Отиваме в кухнята. Подавам му фенерчето. Наливам му чаша вода. Всъщност дори не знам що за човек е. Предлага да запиша телефонния му номер и без колебание да му се обадя по каквото и да било време, ако възникне проблем. Добавя, че за това са съседите, а после излиза в нощта да дири своя нападател.

Според мен има голяма вероятност това да е същият мъж и донякъде съжалявам, че Патрик го е прогонил. Не че имам конкретна идея или желание, които да оправдаят нездравото привличане, което оказва върху мен. Ала при мисълта, че може би ме е дебнал, че тази нощ е съществувала вероятност завесата да падне и без отлагане да си уредим сметките - независимо от цената - намесата на Патрик оставя у мен горчивия вкус на пропуснатата възможност.

Оказва се, че Патрик е свястно момче, отговорен служител в банка, който все още не може да се начуди на бързо спечелените пари, на възможността да има собствен дом още преди голямата криза през 2007 година, докарала ни до положението, от което все още не можем да се измъкнем. Рано сутринта ми връща фенерчето и любезно пита дали съм могла да спя след случилото се предишната вечер.

- Нека не драматизираме нещата, Патрик. Не си струва.

- От полицията обещаха да удвоят патрулите в квартала.

- Чудесно. Имайте предвид, че никак не би ми се искало да ви карам до болницата със забит в гърба нож или със сцепена от тояга глава. Обещайте ми, че ще бъдете по-предпазлив, отколкото снощи. Моля ви, не се престаравайте. Млад сте. Внимавайте да не се случи така, че да паднете на носилка или да ви сполети нещо още по-лошо.

Гледам го и си представям как играе скуош със своя директор, защото очевидно е в отлична форма. Когато бях малка, имахме голямо куче и проблемът с него беше, че не можехме да го изморим, след работа баща ми го разхождаше в продължение на часове и въпреки всичко нощем го чувахме как снове безспир в кухнята, докато накрая баща ми се видя принуден да го убие. Патрик ми напомня него, пълен е с енергия, която обаче няма къде да вложи и тя остава без полза. Когато при настаняването двамата с жена му дойдоха да се запознаем, не бях обърнала внимание на това, пошегувах се, че имам за съсед банкер точно в този момент, все едно да имаш поз нат селянин през гладни години, а той отначало не ме разбра, ръкостискането му беше вяло и откровено казано, не успях да видя в негово лице енергичния и пробивен мъж. Днес пред мен беше съвсем друг човек. Не бих се учудила, ако разбера, че взема хранителни добавки или някакви амфетамини - от друга страна, се твърди, че във финансовия сектор са необходими железни нерви, че тези младежи са подложени на огромно напрежение в зависимост от курса на акциите.