Филипп Джиан - „Ох...“

- Не си ли забелязал, че ти никога за нищо не си сигурен?

- Престани. Защо да крия от теб, ако беше сериозно? Каква изгода бих имал?

- Виж какво, Ришар, заета съм.

- Четеш, а твърдиш, че си заета? Не преувеличаваш ли? Бих искал просто да знам дали не ми кроиш номер.

- Какво?

- Бих искал да знам дали не ми кроиш номер.

- И ако е така, защо си въобразяваш, че ще ти кажа?

- От друга страна, не виждам защо би го направила. Не виждам с какво съм се провинил пред теб. Спазвам правилата. Напълно съм съгласен, че двамата си дължим един на друг истината. А истината е, че на хоризонта не се очертава нищо ново. Вярно е, че от време на време излизам с това момиче, но не съм ти казал нищо, защото според мен изобщо не си заслужава.

- Какво те кара да мислиш, че кроя нещо срещу теб?

- Ами тази покана за вечеря, мамка му! Вечерята, на която си я поканила.

- Много добре. Успяваш да вмъкнеш „мамка му“ във всяко изречение. Наистина много добре.

- Прилича ми на клопка. На една от твоите прос ловути клопки.

- Драги приятелю, какво всъщност си представяш? Та аз си имам други грижи, престани с тази параноя. Между другото, има ли нещо, което тя не яде? Има ли някакви алергии? В момента Марти си сменя козината.

Много омъжени жени са чудесни любовници и според мен той е поел риск с неомъжена жена. Напомням му, че двамата сме се уговорили да не поемаме рискове именно за да не се изправяме пред подобни проблеми, и затова го питам дали според него не е риск от негова страна връзката с неомъжена жена, която може да забременее, или изобщо не му пука.

Затварям и оставам сама на тавана, сред куп прашни и ненужни вещи, а през това време Патрик е изчезнал сред мрака, в който неочаквано потъва спалнята, когато жена му по нощница се отправя към леглото.

Общо взето, жените, които спят с нощници, не са страшни: мъжете им лесно може да бъдат прелъстени.

Ана минава да вземе трите подбрани от мен сценария, но аз я предупреждавам да не очаква нещо изключително.

- Не зная как се справяш - казва ми тя. - На твое място бих си взела куче пазач.

Остава да обядваме заедно - на идване се е отбила във „Фло“ и решава да сподели купената храна с мен, а не с Робер, който след завръщането си, изглежда, постоянно е в лошо настроение.

Зная, че е в лошо настроение, от съобщенията, които ми изпраща, виждам, че точно в този момент ме търси. Опитвам се да не мисля какво би станало, ако наистина се разсърди. Ако се обиди, че не му отговарям, ако реши, че дистанцията между нас е необратима. Ако разбере, че междувременно моите фантазии са насочени към съседа отсреща, че само при мисълта за този мъж ставам сексуално уязвима, нещо би могло да се случи, нещо, за което не смея да мисля, не смея да си представя, което би хвърлило живота ми в хаос.

Най-много от всичко се опасявам, че приятелството ми с Ана би могло да хвръкне във въздуха. Не си спомням почти нищо за моите приятелски връзки, отпреди баща ми да напусне нашия дом, въоръжен до зъби, във всеки случай повече не съм виждала никого от тогавашните ми познати, и Ана нахлу в това празно пространство, така че сега имам само нея, като изключим членовете на моето семейство, имам само нея. Не бих искала да я поставям на изпитание. Душа не ми дава да играя някакви игрички, не искам да подлагам на изпитание нищо и никого.

Като знам какви са истинските й чувства към нейния съпруг, една изневяра от негова страна едва ли би била истинската причина, която да сложи край на приятелството между нас, но предателството, без съмнение, ще го направи. Никога няма да ми прости за онова, което съм сторила зад гърба й - впрочем самата аз не бих простила подобно нещо -и въпреки това много ми се ще да споделя с нея моето усещане, че съм се подхлъзнала във връзката с нейния съпруг, че съм била увлечена, че съм се търкулнала по наклонена плоскост, без да мога да се задържа. Ще ми се да й кажа колко нищожни са всички тези наши боричкания, но смятам, че тя го знае.

Робер също беше лесно решение - скуката, близостта, сигурността - но никой не би могъл да направи подобно сравнение и да стигне до прибързани заключения. И тогава работата ми оставяше не повече свободно време, отколкото сега, и съвсем не е очевидно, че бих могла да започна връзка, след като си тръгвам по тъмно и вземам работа за вкъщи, като дори забравям да се храня. Робер прие моето разпределение на времето, а освен това добрата новина бе, че може да ми доставя обувки „Лубутен“ на половин цена и че постоянно пътува. Цялата история беше направо жалка. Другата доб ра новина бе, че на двайсет и пет години двете с Ана изобщо не ни беше до любовни приключения, защото имахме други амбиции, бяхме успели да се утвърдим в нашата област, съставили бяхме каталог, с който се гордеехме, и дори бяхме продали някои идеи на американците. „АВ Продюксион“. Сподели това с мен, още докато бяхме в болницата, говори ми в продължение на часове, беше убедителна и когато се прибрах у дома, казах на Ришар, че спокойно можем да потърсим апартамент с допълнителна стая за детето, защото съм си намерила работа.