Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Анна се загледа по-внимателно в снимката. Витрината на „Залез 99“ беше счупена, с куп стъкла пред нея, а магазинчето на Иви до него беше още по-пострадало, като вратата висеше избита на пантите си.

— Бяхме се вкаменили от страх онзи ден. Скрихме се в кухничката отзад в моя магазин и чакахме полицията да дойде и да ги усмири. Но им трябваше цяла вечност, за да пристигнат. А ние чувахме как онези младежи си причиняваха бог знае какво един на друг. Искам да кажа, ти ни познаваш с Вивиен, никога не сме били от плашливите. Но това беше нещо различно — нещо невиждано преди. Никой тук не беше виждал такова нещо.

— Звучи ужасно — каза Анна. — Толкова щети за нищо. Но се радвам, че не са ви наранили.

— Да, всъщност имахме късмет. Макар че тогава не разбирахме това и на двете ни струваше куп пари да оправим магазините.

— Представям си. Ами тази снимка? — Анна посочи една фотография на другата страница. Табелите на магазините, които би трябвало да светят ярко с неон, бяха тъмни и очукани. Вивиен и съпругът й стояха пред магазина усмихнати, но нещо в израженията им подсказваше, че нещата не са розови.

— Това е през осемдесетте години на миналия век… бизнесът не вървеше никак тогава. Но ние всички се подкрепяхме, помагахме си. И, разбира се, след като веднъж минеш през нещо такова, вече знаеш, че то ще отмине. Че нещата скоро ще се оправят. Винаги се оправят.

— Вие просто не сте се отказали, нали? И двете — добави Анна.

Тя разлисти нови снимки — чествания, улични купони, реновиране на магазините, мебели от петдесетте години, после психеделични снимки от седемдесетте, като тоалетите на баба й отразяваха и промените в модата.

— Не се отказвахме — потвърди Иви. — И ти няма да се откажеш, скъпа. Ти си от оцеляващите.

— Така ли? — попита Анна неуверено. Изминалите седмици бяха оставили своя отпечатък.

— Разбира се, че си от оцеляващите. Баба ти толкова се гордееше с теб.

На другата сутрин Анна започна работа с повече енергия и ентусиазъм, отколкото от дни насам.

Предната вечер, след като поговори с Иви, тя реши, че е готова да управлява магазина сама. Насърчена от това ново начинание, тя също така изтри номера на Джон от телефона си и най-сетне го изключи от приятелите си във фейсбук. Усещаше се освободена.

Все още отчаяно й липсваше Алфи. Липсваше й и Джон. Но когато предната вечер се прибра в апартамента, тя изведнъж разбра, че той не е празен без тях двамата. Просто се подготвяше да бъде напълнен с нещо ново. Нещо, за което Анна сега имаше място.

През почивката Анна отвори лаптопа и включи имейла си. Откри ново съобщение.

До: Анна

От: Матео

Скъпа Анна,

Поздрави от другата страна на океана. Прости ми, че ти пиша. Знам, че имаш свой собствен живот в Англия и всъщност би трябвало да те оставя на мира. Но истината е, че не мога да спра да мисля за теб.

Знам, че ти не искаше да ти казвам какво изпитвам към теб, когато беше тук. Но сега не можеш да ме спреш (ха!). Когато влизаше в стаята, тя светваше. Искам такова нещо в живота си. Искам те в живота си.

Анна попиваше бавно думите на Матео. Да научава за чувствата му директно от него я изпълваше с топлина.

Сигурно мислиш, че трябва да ми съобщиш, че имаш приятел. Не се тревожи, аз вече знам. Ти никога не си загатвала нещо различно. Шан ми каза, но аз вече се бях досетил.

Независимо от това, ще използвам този шанс. Защото не го направих тогава… така е. Предполагам, че ще се превърна в тъжен старец, който се чуди как биха могли да се развият нещата.

Надявам се, че си щастлива. Но ако не си… Или ако някой ден в бъдеще няма да бъдеш… Аз съм тук. Най-малкото, бих могъл да ти направя хубав сладолед, за да те разведря.

Сега ще натисна „Изпрати“ (Няма да се изплаша!)

Анна, не мога да те забравя.

На Анна й бяха необходими няколко минути, за да осмисли думите му. После отвори нов прозорец и започна да пише.

До: Матео

От: Анна

Здравей, Матео, Благодаря за писмото.

Тя се поколеба. Не й прозвуча добре. Натисна „Изтрий“, докато не заличи всичко.

Беше чудесно да прочета…

„Изтрий“

И започна да пише отново.

Опитай това

После подхвана наново.

Гранита с манго и малини

Продукти…

Когато свърши да пише, пое си дълбоко дъх и натисна „Изпрати“.

На дъската за специалитети — Възхитителният сладолед за кучета на Хепбърн

В четвъртък сутринта Имоджен вървеше по камъчетата на плажа в Кемп Таун, където бреговата ивица беше по-свободна и тя можеше да хвърля топката на Хепбърн, без върху нея да скачат стотина други, по-едри кучета. Облечена с джинси и избеляла тениска, с невчесана коса и без капчица грим, тя излезе от къщи, за да си проветри главата, след като си запази място за полета на 17 август, след седмица и половина. Не очакваше да види никой познат.