Эбби Клементс: Открадни си целувка

Понеделник, 20 ноември

— Още няма седем и половина, Лори — подкачи я младият охранител. — Никога ли не се излежаваш?

— Днес е голям ден — отвърна тя, като отвори отривисто стъклената врата на офиса, стиснала здраво латето в другата ръка. — Ако извадя късмет, следващата седмица може и да поспя.

Лори прекоси празната приемна, окъпана в лъчите на зимното слънце, които струяха през стъклената фасада на офиса, и влезе в чакащия асансьор. Натисна бутона за втория етаж, след това се обърна към огледалото и приглади равния си кестеняв бретон. Когато вратите се затвориха, тя пое дълбоко дъх и издиша бавно, доволна, че беше пристигнала преди всички останали. След едва три часа сън, способността й да води любезни разговори клонеше към точката на изчерпване, така че тя искаше да се фокусира върху работата и толкова.

— Етаж първи… втори — ДЗЪН!

— Добро утро, Лори — обади се Жак иззад рецепцията на „Сиймлес“, когато Лори излезе от асансьора.

Постъпилият наскоро в луксозния моден бранд Жак, безупречно облечен французин, от няколко седмици се напъваше да идва на работа пръв, за да направи добро впечатление. Лори му кимна учтиво, минавайки покрай редовете празни бюра на път към ъгловия си кабинет. Тя се огледа. Шефът й Дани още не беше дошъл и очевидно единственият друг човек на етажа беше Джилиан, тяхната изпълнителна директорка — жена със спартанска закалка и стоманена воля. Лори я зърна да говори по телефона зад матираната стъклена стена.

Лори затвори вратата на своя офис зад себе си и обгърна с очи гледката през прозорците. Двуетажни автобуси и черни таксита пъплеха по булевард Странд, покрай бляскавите коледни витрини на магазините, а по тротоарите крачеха служители и туристи, устремени към площад Трафалгар. Но вътре, ако не броим приглушеното жужене на уличното движение, кабинетът й беше спокоен оазис.

Тя остави чантата си, седна на въртящия стол и включи компютъра. После се настани на безупречно подреденото, чисто бюро с хладна повърхност, лъхаща леко на почистващ препарат с аромат на лимон. След няколко дни в чужбина — поредния водовъртеж от летища, нови лица и анонимни хотелски стаи — й беше приятно да се завърне в Лондон.

Компютърът я посрещна в познатата джунгла от електронни бележки и погледът й пробяга по пинборда — върху него бяха закачени две мостри от тъкани, идеи за пролетната палитра на аксесоарите „Сиймлес“ и календарът й. На него се открояваше една дата: понеделник, 20 ноември: днес.

Надписът „Чанти Навахо!“, ограден в червено, беше въведен преди няколко месеца. Лори се усмихна. „Навахо“ беше ексклузивната нова линия аксесоари на „Сиймлес“, възложена не на друг, а на нея — чантата, която Лори пускаше на пазара днес, беше уникален модел, въплъщаващ семплата елегантност на цялата продуктова линия. От средата на лятото, когато бе започнала да скицира чантата, Лори живееше, дишаше и мечтаеше за този ден. Ако всичко вървеше гладко, днес тя можеше да се изкачи на върха. Медийният шум около лансирането на новата линия беше безпрецедентен — високотиражните, модни списания се надпреварваха да публикуват статии и препратки, а отделът по маркетинг на „Сиймлес“ се готвеше да разпрати безплатни мостри на грижливо подбрана група водещи знаменитости.

Лори отпи от кафето си, без да откъсва поглед от екрана с нови съобщения. След като месеци наред се беше трудила върху дизайна и проследяването на производствения процес на чантата, днес се очакваше пристигането на първата доставка от Китай. В петък тя се беше върнала от двудневна командировка във фабриката в покрайнините на Пекин, където беше проверила дори пискюлчетата на чантите, които вървяха по поточната линия. Планът за днес беше прост: щеше да прегледа набързо новодоставените чанти, да даде зелена светлина за изпращането им до магазините, готови за предколедната треска — след това щеше да обиколи Лондон, за да промотира новата модна линия „Навахо“ на специално парти. Това беше най-луксозната продуктова линия, която Лори поемаше след повишението й в шеф на отдел „Аксесоари“, и тя беше готова за своя триумф.

Беше подобаващо облечена в тясна тъмносива рокля и черни ботуши до коленете, кестенявата й, подстригана на каре коса беше старателно изправена и лъскава, а течната очна линия и опушено сивите сенки скриваха зачервените от недоспиване клепачи. Лори почти не беше мигнала предишната нощ, заета да проверява напредъка на доставката с айфона си. Техническа неизправност във фабриката вече ги беше забавила с три дни, така че сроковете ги притискаха и не оставяха никакво място за грешки.