Эбби Клементс - Открадни си целувка

Спалнята на голямата й дъщеря Мили беше до нейната. Рейчъл побутна леко вратата и надникна вътре, после с облекчение притисна ръка до сърцето си. Тийнейджърката беше в леглото си, заспала с разпиляна по възглавницата тъмночервена коса, а равномерното й дишане се чуваше ясно. Мили си беше у дома. В безопасност. Сглупих, като се разтревожих, помисли си Рейчъл.

Тя се спусна по извитите, неравни дървени стъпала на старовремската селска къща, която датираше от седемнайсети век, като се приведе под гредата най-долу. Съпругът й Ейдън беше в кухнята, с чиния в ръка, по дънки и карирана риза, както винаги, когато беше работил по някой от строителните си проекти за преустройства. Сърцето й се стопли при тази гледка.

— Хванах те — прошепна с усмивка тя.

— Събудих те с това тропане — каза той с крива усмивка и й помаха. — Опитвах се да пазя тишина. Току-що се прибрах. И се отбих в кухнята за среднощна закуска. Отново.

Ейдън остави чинията върху плота и я прегърна.

— Радвам се да те видя — добави той, като я притегли към себе си и погали тъмнорусата й коса. Рейчъл се надигна на пръсти, за да го целуне по устата, като прокара нежно длан по брадясалото му лице.

— Аз също — прошепна тя, притиснала буза до гърдите му.

Рейчъл го побутна към хола и направи място на дивана.

— Е, как беше днес? — попита тя тихо, за да не събуди Мили или малкия Зак.

— Напрегнато. Но ти знаеш как е, в момента всеки ден е натоварено — отвърна Ейдън с изопнато от умора лице. — Кой знае кога ще завършим плевнята на Уестли — обещахме да сме готови на двайсети декември, но дотогава остават само няколко седмици, а имаме още много работа. Дъждовете през есента ни забавиха, а тази седмица имахме известни проблеми с интериора… Не трябваше да поръчвам толкова много материали от чужбина, всичките ни доставки закъсняват. Но стига сме говорили за работа — каза той, като махна с ръка, а лицето му се отпусна леко. — Напоследък почти не ми остава време за теб и не искам да го пропилявам в празни приказки. Как мина денят ти, децата как са?

Рейчъл се сгуши на дивана и подпъхна крака под себе си.

— Ами, добре — промълви тя. — Майка приключи по-рано, каза, че тази година ще участва в някаква благотворителна коледна акция.

Ейдън вдигна вежди.

— Пак ли ще работи като доброволка? Мислех, че след пенсионирането си хората си почиват.

— Беа не е хората — усмихна се Рейчъл. — Тя е фурия. Но това си го знаем. Освен това прибра Зак от тренировката по футбол, докато аз приготвях вечерята. Което беше дар божи.

— А Мили?

— Тя е добре. Беше у Кейт, за да учат заедно — Рейчъл се умълча за момент.

— Какво има? — попита Ейдън.

— Нищо. Просто — когато ти се прибра преди малко, помислих, че е тя.

— След полунощ?

— Да. В единайсет все още я нямаше, а се бяхме разбрали за този час. Потърсих я два пъти, но мобилният й телефон беше изключен. Чаках я, но… Не знам как, но сигурно съм заспала.

— А сега…? — попита разтревожено Ейдън.

— О, всичко е наред — побърза да го успокои Рейчъл с усмивка. — Горе е, спи дълбоко.

— Значи няма проблем, нали? — попита Ейдън, дояждайки сандвича си.

— Да. Разбира се.

— Но…?

— Това не е типично за нея, нали? Да се прибира късно — призна Рейчъл. — И да не се обажда, когато я търся.

— Кейт живее зад ъгъла, сигурно са се улисали. Нали ги знаеш какви са, когато се съберат заедно. Пък и Мили се оплакваше, че откакто смени училището, двете почти не се виждат.

— Прав си — промълви Рейчъл, като прогони съмненията си. — Зная, че си прав.

— Сега Мили си е вкъщи. Не се тревожи — каза Ейдън, прегърна я и я целуна по бузата. — Хайде да си лягаме.

— Донесох „Книгата“ — заяви Беа на другия ден, като се настани в кухнята на Хоторн Котидж. — Помислих си, че можем да си припомним това-онова, преди да отидем в училище.

„Обратното броене на Беа до Коледа“, или накратко „Книгата на Беа“, беше знаменито четиво в дома на семейство Мъри. „Книгата“, изписана с изящния почерк на Беа, съдържаше ценни съвети за всичко — от тънкостите по изпичането на коледната пуйка до указания за отсичането на бъдника, от рецепти за мини шоколадови венци до марципанови листенца на бодлива зеленика. Тези ритуали бяха алфата и омегата на празничния сезон в дома на семейство Мъри.

— Чудесно. Нима вече наближава декември? — възкликна Рейчъл, като погледна стенния календар: 22 ноември. — Да, така е. Време е най-малкото да приготвим кейка с уиски. Хайде да я прегледаме.