Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Толкова рано сутринта обаче никой не търсеше фунийки и чашки със сладолед. Възрастните идваха заради измислената от Анна гранита с кафе еспресо — нещо ободряващо рано сутрин, с капка калорично удоволствие. Щедър слой прясно бита сметана, притисната като в сандвич от два слоя тъмен, зърнест лед с вкус на кафе.

Анна включи касата и се усмихна, когато един от новите й редовни клиенти влезе в магазина. Висок, с очила с телени рамки, собственик на местна фирма за недвижими имоти, той обичаше да изненадва колегите си с вкусни неща от нейния магазин.

— Добро утро, Даниъл — поздрави Анна, докато избърсваше дъската за менюто.

Имаше сладолед с два нови аромата, които тя трябваше да добави към днешния списък.

— Здравей, Анна. Днес изглеждаш добре — каза Даниъл учтиво.

— Така ли? — Анна оправи престилката си. — Предполагам, че стоенето до среднощ и правенето на сладолед влияе така на едно момиче — добави тя с усмивка.

Все още чувстваше вътрешна болка от всичко, което се бе случило с връзката й с Джон, но след като се наплака предната нощ, този път усещаше и нещо друго, нещо, което не бе очаквала — някакво чувство за свобода. Апартаментът й сега си беше нейно собствено пространство, тихо и спокойно и животът й отново беше под неин контрол.

— Е, каквото и да е, отива ти — добави Даниъл.

След като се оправи със сутрешната навалица, Анна включи радиото все на същата позната радиостанция и отвори лаптопа на магазина. Трябваше да направи няколко поръчки за местни продукти и бързо изпрати няколко имейла. През месец май нямаше и да повярва, че скоро ще е толкова заета с клиенти, че едва ще намира време да изпълни всички поръчки. Тогава имаше дни, когато те с Имоджен нямаше какво да правят.

По средата на поредния имейл за поръчка в чата изскочи съобщение.

Матео: Онзи сладолед с гевречета е невероятен, Анна. Клиентите ни полудяха по него.

Анна усети прилив на възбуда. Матео беше онлайн, точно в момента. И беше харесал рецептата й! Тя се усмихна и написа в отговор:

Анна: Проклятие, знаех, че не бива да споделям тайните си с такава лекота. Сега определено няма да ти кажа нищо за сорбето с шампанско, което забърквам…

Докато чакаше отговора, Анна се сети за пощенската картичка от него, която бе сложила в една книга у дома си. Усмихна се при спомена за Флоренция, за златното слънце по раменете си, за уханието на прясна паста и ароматно червено вино…

Матео: Звучи възхитително. Забърквам? Веднага вадя речника :-)

Анна: Извинявай — правя… Как си, Матео? Все още ли има много слънце при теб?

Матео: Времето е прекрасно. Аз съм в Сиена и все още работя с приятеля си и чакам с нетърпение да отворя собствен магазин. Кога ще дойдеш тук отново?

Върху ръцете на Анна на клавиатурата падна сянка и тя стреснато вдига очи.

— Имоджен — каза и рязко затвори прозореца на екрана. — Какво правиш тук?

— Ами аз работя тук — разсмя се непринудено Имоджен. — Казах ти, че днес ще дойда, нали?

— Не — отвърна Анна и усети как се изчерви. — Не си ми казала.

— Е, във всеки случай… — Имоджен придърпа едно високо столче срещу сестра си. — … има някои неща, които искам да ти разкажа — каза тя със заговорнически шепот.

— Така ли? — Анна свъси вежди. — Те обясняват ли защо се държиш така странно?

— Аз ли? — отвърна Имоджен. — Ти отговаряш рязко и си криеш компютъра. Но аз няма да любопитствам, защото имам по-интересни неща, за които да мисля. Вчера прекарах един наистина хубав ден.

— Направо сияеш, колкото и да ми е мъчно да го призная. Любовна история ли надушвам?

— Да — отвърна Имоджен. — Или поне аз мисля така.

— Познавам ли го?

— Да, всъщност е съвсем близо до нас.

— Фин — каза Анна, като се усмихна на прозрението си. Усмивката на Имоджен веднага потвърди подозрението й. — Хубаво. Известно време добросъседските отношения ще продължат.

— Би трябвало — отвърна Имоджен.

— Виждам, че нямаш търпение да ми разкажеш подробности. Давай.

— Добре. Ами разбирахме се наистина чудесно, когато се срещнахме в Гластънбъри, но по някаква причина нищо всъщност не се случи. Само едно приятно привличане. После излязохме заедно онази вечер след купона тук на плажа и като че ли всичко дойде на мястото си. С него ми е лесно, мога да разговарям дори и за сериозни неща.

— А вчера?

— Той ме закара до един прекрасен изолиран залив и ме научи да карам сърф. А следобеда си направихме пикник и бъбрихме.

— Звучи страхотно — отбеляза Анна.