Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Изглеждаше още по-разкошно от обикновено в карираната си риза с къси ръкави и джинси, със слънчеви очила в ръка.

— Здравей — каза тя. — Май не само аз усещам последствията от миналата вечер.

— Съвсем малко — призна той. — Морето скоро ще ни освежи. Готова ли си?

— Готова, както винаги.

Тя си взе нещата и го последва през улицата, затваряйки входната врата след себе си.

Качиха се в неговия ван. Щом седнаха, Фин се наведе и я целуна нежно, като проточи леко целувката си. Тя усещаше топлия дъх на афтършейва му, който се смесваше с почти неуловимия чист аромат на косата и кожата му.

— Снощи наистина ми беше хубаво с теб — каза той.

— И на мен — отвърна тя. — Най-хубавата вечер, която съм имала от векове. На кого са му притрябвали лъскави ресторанти?

— За тях винаги има време — каза той, завъртя ключа и запали двигателя.

— Кой ти говори за следващ път? — усмихна се тя. — Във всеки случай се надявам днес да се държиш строго професионално. Интересувам се само от инструкциите ти по каране на сърф, нали знаеш?

— Не бих и мечтал да премина чертата — отвърна Фин. Погледна към нея и й намигна.

— Точно от това се тревожех — пошегува се Имоджен. — Водиш ме на някакво изолирано място съвсем сама, нали така? Мама ме е предупреждавала за мъже като теб. Във всеки случай далеч ли е този залив?

— На около час път — отвърна той. — Заслужава си пътуването. И обещавам да се държа прилично.

Докато пътуваха, улиците с джорджиански къщи отстъпиха място на зелени поля и живописно крайбрежие. Имоджен избираше музиката от айпода на Фин и двамата бъбреха непринудено. Фин й обясни основните правила на сърфирането. Времето минаваше бързо и сякаш не беше изминал и час, когато Фин спря вана на малък паркинг на ръба на една скала.

— Ела да погледнеш — каза й той и отвори вратата на колата.

Излязоха навън. Под тях се разкриваше съвършено заливче във формата на подкова, съвсем пусто и оградено от скали от двете страни.

— Прекрасно е — каза Имоджен, след като излезе от вана. — Ако беше по-топло с двайсет градуса, би било по-хубаво дори и от Тайланд.

— Страхотно е, нали? Идвам тук, когато имам почивен ден. Знам, че няма да срещна никой от учениците си, а е и достатъчно тихо и спокойно за размишления. Хайде да те облечем и скоро студът ще е последното нещо, за което ще се сетиш.

Край отворения багажник на вана Имоджен се съблече по бикини и навлече отгоре един неопрен. Опита се да се абстрахира от факта, че Фин стоеше само на половин метър от нея, също разсъблечен.

— Не гледам — отбеляза той, като че ли прочел мислите й. — Обещавам. Макар че няма да те лъжа, никак не ми е лесно.

— Ще ми вдигнеш ли ципа? — попита тя и той застана зад нея, за да й закопчае неопрена. Отмести нежно косата й на една страна и я целуна по врата, което я накара да потръпне.

Тя го плесна игриво.

— Да карам сърф ли ще ме учиш или какво?

— Обичам ревностните ученици. Сега надясно и надолу.

Той я поведе надолу по камениста пътека до плажа, като носеше дъските и на двамата.

Когато слязоха на плажа, Имоджен се стегна да посрещне студа, а после взе дъската си и пое към водата.

— Искаш да почнем веднага ли? — попита я Фин.

— Не понасям чакането — отвърна тя. — Бързо ще схвана за какво става дума.

— Окей, ако си сигурна. Тази е добра — каза Фин и посочи една вълна зад Имоджен, която набираше сила. — Хвани я и после се опитай да се изправиш колкото се може по-бързо.

Имоджен се съсредоточи върху вълната, изчаквайки точния момент да се качи на дъската. Скочи, но краката й се хлъзнаха и тя рязко се наклони напред, падна напред с главата в океана, а морската вода й напълни носа.

Тя зарита, за да се измъкне на повърхността, но когато изплува и отвори очи, видя дъската, от която бе паднала, готова да се стовари на главата й.

— Хванах я — каза Фин, като задържа дъската и я отмести по-надалеч. Имоджен си пое въздух на пресекулки. — Добре ли си?

— Добре съм — сопна се тя. Отметна мокрите кичури коса от очите си и взе отново дъската си. — Готова за втори тур.

Зад нея се надигаше друга вълна. Тя се приготви и я яхна, но този път стъпи по-назад върху дъската за сърф. Когато се изправи на нея, разпери ръце, както й беше показал Фин и запази равновесие, яздейки вълната до брега.

Обърна се и го погледна.

— Видя ли? — извика му, ликуваща.

— Направи го — извика й той в отговор. — Браво!

След няколко часа във водата, те се върнаха във вана, за да се изсушат и преоблекат.