Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Газеше из все по-гъстата кал и се опитваше да изключи някак главоболието си. Слънцето надничаше иззад хоризонта, осветявайки слабо пътя й до пластмасовата кабинка. Когато я блъсна миризмата на урина, смесена с химикалите на тоалетната, за миг тя беше почти сигурна, че ще се запознае отново със сайдера, който изгълта с любителите на китарата снощи. Задържайки дъх, отвори вратата на тоалетната и я затвори след себе си.

След няколко минути тя огледа къмпинга, докато крачеше обратно към вана. Наоколо все още имаше пръснати няколко души, които очевидно бяха будували цяла нощ, но иначе мястото тънеше в тишина. Заобикаляха я поля и тя за момент бе запленена от абсолютната красота на съмърсетския пейзаж с тучни зелени ниви и дървета. Е, не беше Тайланд, но не беше лошо.

Вече следобед, Имоджен подаде едно сорбе с чай „Ърл Грей“ на хубава блондинка — приличаше на Холи Уилоуби 18само че по-млада, а чистичката й рокля на цветя показваше, че току-що е пристигнала.

Имоджен прибра парите на момичето с усмивка и се обърна към следващия клиент.

— С какво да ви помогна? — попита тя жизнерадостно.

— Не повярвах на очите си, като видях Сара Канели до твоя ван — каза поредната жена от опашката.

— Сара?

— Момичето, на което току-що продаде сладоледа. Не я ли позна? Тя е домакин на онова прославено шоу с танци на улицата. Излиза с… О, забравих го. Ама е много прочут… дъщерите ми все се прехласват по нея.

— Наистина ли? — заинтересува се Имоджен. Напоследък тя почти не гледаше телевизия. — Е, да те посети знаменитост не е лошо нещо, предполагам.

— Това променя нещата, нали?

— Както и редовните клиенти — усмихна се Имоджен. — Та какво да бъде за теб?

— Сметанов сладолед с ягоди, моля.

Сутринта всичко вървеше като по часовник, въпреки лекия махмурлук на Имоджен. Слънцето напичаше и температурата се вдигна до 30 градуса, което докара плътен поток на клиенти до вана. На обяд тя се съблече само по елек и вдигна дългата си коса на конска опашка.

С чувството, че вече й е по-хладно се обърна към следващия младеж на опашката. Позна го веднага — дръзката искрица в очите му. Беше младежът от снощната спявка. Броуди.

— Какво е това гранита? — попита той, докато четеше менюто и въсеше вежди в недоумение.

— Ще те почерпя с една — каза Имоджен. — Безплатно.

Натроши овкусения лед и го насипа във висока пластмасова чаша. Той пое няколко жадни глътки, докато практически пресуши чашата, после кимна одобрително.

— Дай да пробвам — каза момичето с плитчиците, появявайки се внезапно до Броуди.

Той сложи една лъжичка в устата й, последвана от продължителна целувка.

Имоджен потисна разочарованието си. Беше тук по работа, напомни си тя. Нищо повече.

Джон търсеше нещо в хладилника, когато Анна влезе в кухнята. В гръб, с раирания халат в бяло и морскосиньо, той приличаше на мъжа, в когото се беше влюбила.

— Сготвих чили — заговори тя, като седна до кухненската маса, за да й починат краката — и го сложих във фризера онзи ден. Можем да го стоплим за вечеря.

Колкото и зле да вървяха нещата, помисли си Анна, едно свястно ядене винаги помагаше. Нали?

— Разбира се — съгласи се той и се обърна с лице към нея. — Няма да е лошо. Благодаря.

— Моля — отвърна тя. — Искаш ли вино? Аз не съм сигурна, че ще преживея вечерта без малко вино.

След откровенията на Джон за Миа преди две вечери, Анна все още беше в шок. Шок, който правеше разговорите не само безпредметни, но и невъзможни. Решиха да преспят, преди да вземат решение — Анна в леглото си, Джон в свободната стая. Заобикаляха се безмълвно, като призраци. Анна сън не я хващаше и двете нощи подред — лежеше и гледаше в тавана, като се опитваше да спре да мисли — неспирни съмнения, че това някак си е станало по нейна вина.

Тя си наля чаша червено вино.

— Искаш ли да седнеш? — попита. — И може би ще ми кажеш какво става. Защото двете безсънни нощи не ми помогнаха да разбера нещата по-добре. Вие с Миа отново ли се събрахте? — Заболя я, докато произнасяше думите. — Или пък преминаваш през някаква криза, Джон?

Джон беше приковал поглед в масата някъде между двама им. Прокарваше разсеяно пръсти върху едно петно, нарисувано от Алфи с флумастер. Анна така и не успя да го заличи напълно.

Той вдигна очи, но недостатъчно, за да срещне погледа на Анна.

— Не знам, Анна. Това с работата ми наистина ме разби. А пък ти изглеждаше толкова погълната от бизнеса си, вливаше в него всичките си пари и енергия, все отсъстваше… Не можех да разговарям с теб за случващото се.