Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Хубава е станала — каза Фин. — Веднага личи, че ще живеят дълго време със спомена за тази нощ, нали?

— Точно така — усмихна се тя. — Точно това се опитвах да хвана. А после тук… О, чакай, ще прехвърля. Това са само някои снимки от Тайланд.

— Почакай, не ги прескачай, върни се. — Фин я хвана за ръката. — Тези изглеждат изумително. Под водата ли си ги правила?

— Да — отвърна Имоджен и изведнъж се смути. — Тези са от другата ми камера. Аз се занимавам с подводна фотография. Занимавах се.

— Невероятни са — ахна той, като пое апарата и започна да разглежда бавно снимките. — Трябва да направиш нещо с тях. Да ги изложиш, да ги продаваш…

— Благодаря. Това смятам да направя — отвърна Имоджен. — Макар че напоследък животът май нещо ме спъва.

— Животът може да е голяма досада — усмихна се Фин.

Докато отпиваше от горещия шоколад, а Фин продължаваше да разглежда снимките й, Имоджен започна да се унася.

— Благодаря ти, че ми ги показа. — Той й върна апарата. — Брайтън сигурно ти се струва доста заспал в сравнение с това тук.

— Да, има неща, които ми липсват. Макар че престоят ми тук беше страхотна почивка.

— Като стана дума за това, за утре. „Уайт Страйпс“ или „Аркейд Файър“? — попита Фин. — На коя група ще ходиш?

— „Аркейд Файър“. Иска ли питане?

— Каква загуба — каза Фин.

— Наистина ли смяташ така? — усмихна се Имоджен.

— Мога да ти обясня надълго и широко доводите си — изтъкна той. — Но ти наистина изглеждаш изморена, а аз се ядосвам, когато аудиторията ми заспива.

— Прав си — съгласи се Имоджен, като се сви под дебелата завивка. — Да оставим това за друг път.

Беше благодарна, че е под топла завивка в студената нощ.

— Искаш ли тениска или нещо друго, с което да спиш?

— Добре съм — тя изрита обувките си и вдигна крака на леглото.

— Искаш ли утре, като свършиш работа, да погледаме заедно фестивала?

Имоджен се сети сънено за парите, които беше спечелила първия ден, скрити в пластмасова торбичка на дъното на един от фризерите. Пачката пари, които спечели за един ден беше колкото очакваните печалби от събота и неделя.

Тя се усмихна сънено на Фин.

— Не виждам защо да не се позабавляваме малко.

— Страхотно — зарадва се Фин.

Клепачите на Имоджен натежаха и последното нещо, което запомни, преди да се затворят, бяха фееричните светлинки в палатката, които продължаваха да блещукат наоколо й. И гласът на Фин, който й пожела сладки сънища.

— Откъде се взе тази усмивка? — попита Анна Имоджен другата събота.

Имоджен седеше край тезгяха и прелистваше някакво списание.

— Отникъде — отвърна Имоджен. — Не ми ли е разрешено да съм в добро настроение напоследък?

— От доста време не бях я виждала, само това е, а пък ти сияеш вече цяла седмица — отбеляза Анна и си наля чаша кафе от машината. — Да не би нещо да е станало по време на фестивала? — попита тя. — Имам предвид, че ти съобщи как си разпродала всичките ни сладоледи, но сигурно дори и това не би могло да бъде причина да си толкова засмяна.

— Беше ми приятно да сменя пейзажа — обясни Имоджен. — Заредих се с нова енергия.

— Окей — кимна Анна.

Животът на къмпинг в събота и неделя определено беше направил нещо с Имоджен. Слънцето беше изсветлило русите кичури в косата й, но най-очевидната промяна беше положителната й нагласа.

— О, и имам да ти съобщя добра новина — обяви тя жизнерадостно.

— Давай направо — отвърна Анна. — Тъкмо нещо такова ми трябва.

— Чувала ли си нещо за Сара Кавели? Или Канели?

— Канели — каза Анна. — Разбира се, че съм чувала… всички я познават. Тя е на корицата на списание „Хийт“ тази седмица. Какво за нея?

— Само това, че е най-голямата ни фенка — усмихна се Имоджен. — Тази сутрин прочетох в туитър разпалените й излияния по адрес на нашето сорбе с „Ърл Грей“, което опитала в Гластънбъри от „разкошния ни ретро ван“.

— Шегуваш се! — възкликна Анна и настроението й веднага се подобри.

— Знам. Чудесна безплатна реклама, нали?

— Точно каквото ни трябва — съгласи се Анна.

— Тогава защо продължаваш да си депресирана, сестричке? — попита Имоджен. — Или най-малкото, изморена. Имаш сенки под очите. До късно ли стоя снощи?

— Да, до късно — отвърна Анна. Прииска й се липсата й на тонус да не беше толкова очевидна. — Макар и без рокендрол като теб. Стоях до един да правя три нови партиди — сорбе на „Пим“, „Уимбълдън“, което е сметанов сладолед с ягоди, и едно много свежо на вкус краставично сорбе.