Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Нямаше нищо по-добро от проваления романтичен живот, помисли си Анна, да накара човек да се развихри в кухнята. След разговора й с Джон миналата седмица, тя се зае с готвене, за да може да обмисли всичко. Джон изглеждаше толкова жалък и разнебитен, докато седеше там. Мислите й все още не се бяха избистрили — доверието й в Джон, в тяхната връзка, беше разбито. Такова нещо не можеше да се оправи за една нощ. Но да обърне просто гръб на онова, което споделяха, на Алфи? Нямаше сила да го направи. Трябваше да разбере останало ли бе нещо, което заслужава да бъде спасено.

— Е, наистина си се трудила здраво — отбеляза Имоджен.

— Знам — отвърна Анна. Обикновено споделяше тревогите си със сестра си, но точно сега й беше по-лесно да се държи като че ли нищо не е станало. — Та какво ще кажеш? Нарекох ги „Английска лятна колекция“. Имам и вафлени фунийки за сервиране днес.

— Звучи ми добре — каза Имоджен. — Звучи възхитително. Но какво ще правиш с тези количества? Искам да кажа, знаеш как стоят нещата тук. Кой ще изяде всичко това?

— Гратисчиите — отговори Анна, без да се замисли. — Отдавна го обмислям… някои от магазините за сладолед в Италия ти дават да пробваш безплатни мостри и това е много смислено. Как да накараме клиентите да посещават нашия магазин, ако не знаят какво продаваме? Джес каза, че ще ми помогне. Нали нямаш нищо против да наглеждаш магазина днес за малко?

— Докато ти се потиш като, обикаляйки плажа с хладилните чанти ли? Нямам нищо против.

Джес пристигна след няколко минути, двете с Анна сортираха сладоледите и ги поставиха в хладилните кутии, които преметнаха на гръб.

— Чувствам се като товарен кон — разсмя се Джес.

Тя вдигна една торба с вафлени фунийки и двете поеха към плажа, като пристъпваха внимателно с джапанките си по чакъла.

— Радвам се, че донесе отново слънцето със себе си — заяви Джес, докато роклята й се развяваше красиво от вятъра. — Така всичко става много по-забавно.

— Опитвам се — усмихна й се Анна.

Беше чудесно да види как крайбрежната улица най-сетне се оживи, докато местните хора се радват на слънцето, за което копнееха.

— Мисля, че виждам първите ни клиенти. — Тя посочи младо семейство, излезли на пикник и седнали на одеяло. Двете им дечица, едва проходили, се смееха и играеха с една топка.

— Безплатен сладолед! Идвайте на безплатния сладолед! — развика се Джес.

Абсолютното й отсъствие на срам, което често притесняваше Анна през годините, днес я правеше идеалният партньор.

По-голямото от децата погледна към тях и ги посочи оживено.

— Искате ли два? — попита Анна майка им.

— Каквото и да е, само да ги усмири малко, тези двамата — отвърна жената и пое две фунийки с благодарност.

А после едно деветгодишно момиче посочи към тях.

— Ето там. Те казаха „безплатен сладолед“!

След петнайсет минути Джес и Анна бяха заобиколени от деца и родителите им, които настояваха да опитат тяхната стока. След около два часа кутиите бяха празни.

— Излапаха всичко — въздъхна доволно Анна, затвори хладилната кутия и седна на една пейка с лице към морето. — Мисля, че заслужаваме почивка, а ти?

Джес седна до нея и се усмихна, като килна леко назад сламената си шапка, за да може слънчевите лъчи да стоплят лицето й. „Английската лятна колекция“ стана хит. Те разговаряха с всички семейства, които дойдоха да опитат сладоледите, и им дадоха брошурки на магазина.

— Справихме се добре, нали? — попита Джес с вече поруменели страни от ранното юнско слънце.

— Даже по-добре, отколкото очаквах — каза Анна.

— Бих казала, че „При Вивиен“ наистина отново се връща в играта — разсмя се приятелката й.

Джес я прегърна и Анна се отпусна в прегръдката й. Онова, от което имаше най-голяма нужда в момента, бе да забрави какво се бе случило с Джон. Слава богу, че магазинът идеално отвличаше вниманието й. И дори и да не печелеха все още пари, днес тя видя, че инстинктът, нейният и на Имоджен, не ги е излъгал — определено съществуваше местен пазар за сладолед за ценители. Хората, които опитаха мострите им, харесаха много свежите домашни и сезонни аромати на сладоледите „При Вивиен“.

— Защо тогава, Анна… — каза Джес внезапно със сериозно изражение на лицето, от което мехура, в който Анна се чувстваше в безопасност, се пукна. — Виж, не искам да прекрачвам границата… но ми се стори, че днес нещата вървяха невероятно… защо тогава не си доволна?

— О, добре съм — отвърна Анна, отпъждайки с ръка загрижеността на Джес. — Бяха няколко истерични седмици, докато оправим всичко, което не беше наред. Това е.