Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Остана да танцува до два сутринта, а после бавно тръгна обратно към вана през кръга от камъни, все още тръпнеща от възбудата от групите, които бе гледала.

— Имоджен!

Тя се обърна при звука на името си.

До входа на лагера от вигвами стоеше Фин.

— Имоджен — провикна се той отново, а очите му светнаха с усмивка, когато й махна.

Тя си проправи път до входа.

— Какво правиш тук? — попита я той мило.

— Щях да те питам същото — усмихна се тя изненадано.

Край него мъждукаше огън и го заобикаляха просторни палатки. Цялата сцена й се стори много по-привлекателна, отколкото перспективата да се върне да спи във вана или във влажната си палатка.

— Помагам на един приятел на сергията му — отговори й той пръв. — А ти… тук ли докара вана?

— Да — отвърна Имоджен гордо.

— И той издържа целия този път? — Фин вдигна недоверчиво вежди.

— Да… и изобщо не се оплака — разсмя се тя.

— Доволен съм, че моята поправка е издържала. Нямаше да мога да понеса вината, ако се беше счупил, преди да преминеш покрай Стоунхендж.

Имоджен се усмихна, а после за момент и двамата млъкнаха. В далечината се чуваха гласовете на хора, насядали около лагерните огньове, които разговаряха, търсеха циповете на палатките си и се смееха, но в малкото пространство около тях не се чуваше нито звук.

— А къде са приятелите ти? — попита Имоджен най-накрая.

— Вече спят — отвърна Фин. — Останах да угася огъня, а после се прибирам да спя.

— Изглеждат удобни тези вигвами — отбеляза Имоджен. — Мога ли да надникна?

— Влизай — и той повдигна бялото платнище на вратата на най-близкия до тях.

Имоджен само подсвирна, когато видя осветения интериор и походните легла.

— Я виж ти, каква луксозна обстановка. Предполагам, че не е като да ти мръзне задника във ван за сладолед.

— Да, може би. Анди организира всичко и ние двамата с него спим тук. Каза, че е твърде остарял да се вре по палатки. Дори имаме свестни тоалетни — добави той, като посочи луксозен на вид блок от химически тоалетни.

— Ами къде е Анди? — попита Имоджен. — Стори ми се, че каза, че всички вече са заспали?

— В крайна сметка той си намери по-добра оферта — разсмя се Фин. — Тази вечер се запозна с едно приятно момиче и се оказа, че няма нищо против, за една вечер да се изложи на неудобства.

— Какъв късметлия е този Анди — разсмя се Имоджен.

— Напълно ще те разбера, ако не проявяваш интерес — заговори Фин след кратко мълчание. — Но романтичните забежки на Анди означават, че леглото е свободно. Ако наистина мръзнеш във вана. Има допълнителна завивка и възглавници, които можеш да използваш… а аз ще съм на мили разстояние от теб, от другата страна на палатката, така че вероятно няма да се наложи дори да търпиш хъркането ми…

Имоджен се замисли върху казаното. Идеята беше наистина налудничава, та тя едва познаваше Фин. Но пък от друга страна… тук изглеждаше толкова комфортно.

— Окей — каза тя и се зарадва при мисълта за нормален сън през нощта и свястна тоалетна. Влезе във вигвама и веднага й стана по-топло. — Ще се възползвам от предложението ти.

— Какао? — попита Фин и извади къмпингов спиртник, след като угаси въглените на огъня. — Не е много рокендрол, знам.

— Ще пийна с удоволствие — прие Имоджен, като се настани на леглото. — Харесва ли ти фестивалът?

— Беше страхотен — каза Фин. — Не съм виждал повечето от тези момчета отдавна и затова идеята да наваксаме и покрай няколко бири да послушаме и хубава музика беше блестяща. Странно, че едно време бяхме неразделни, а после… ами нещата се променят, нали? Работа, някои се ожениха.

— Да — отвърна Имоджен. — Знам за какво говориш. Хората създават семейства и забравят да правят интересни неща.

— Е, нямах предвид точно това — разсмя се Фин.

— Извинявай — каза Имоджен. — Може би малко преувеличавам. Просто тази вечер си спомних колко важно е да продължава човек да върши онова, което го кара да се чувства жив.

— И кое е това в твоя случай? — попита Фин с любопитство.

— Това — отвърна Имоджен и потупа апарата в чантата си. — Да снимам.

— Направи ли много снимки тук?

— Доста време работя във вана, но тази вечер отидох да чуя няколко групи — каза тя и извади апарата. Тя прехвърли няколко снимки в паметта, докато стигна до най-последните. — Искаш ли да ги видиш?

— Разбира се. — Той седна до нея.

— Тази тук… ами играта на светлините не се получи точно както очаквах, но всъщност ефектът ми харесва — отбеляза тя. Фин кимна в знак на съгласие. — А после направих хубав кадър отблизо на тази група юноши в тълпата.