Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Можете да минете — каза й охранителят, като й връчи обратно пропуска и й махна да мине през портата. — Между другото, имате хубав ван.

Имоджен форсира двигателя и той веднага се задави. Прониза я тръпка на страх — може би все пак трябваше да го закара на преглед при квалифициран механик, преди да тръгне на такова дълго пътешествие? Завъртя отново ключа и този път, за нейно огромно облекчение, моторът заработи. С шумен рев двигателят се съживи и ванът се затресе през портата по неравния кален терен.

И ето че тя вече беше вътре! Щом колата навлезе в периметъра на фестивала, я прониза тръпка на възбуда за съботата и неделята, които й предстояха. Да, нямаше да стои със скръстени ръце, но извън границите на магазина веднага се почувства по-свободна. Отдясно и отляво се заредиха поляни с бели вигвами, а хората бяха започнали да разпъват и по-малки палатки и сергии за храна и напитки. Жена с фосфоресциращ елек погледна пропуска и й посочи къде да паркира вана. Тя провери отново детайлите. Позицията му беше идеална — съвсем близо до сцената на „Джаз Уърлд“, където посетителите на фестивала щяха да мързелуват на слънце и най-вероятно щяха да похапват, и на около десет минути от по-голямата сцена на „Пирамидата“, където щяха да свирят основните банди, което й гарантираше силен човешки поток.

Имоджен паркира вана и слезе, като лекичко се протегна, за да отпусне стегнатите си от шофирането мускули. Обърна се към возилото, което току-що беше направило първото далечно пътешествие като нейна собственост и усети прилив на гордост. Боядисан в свежи пастелни тонове, със смело лого и сладоледена фунийка на покрива, ванът сега беше не само красив, но и функционален. Освен това, по пътищата не срещна друг такъв ван. Няколко коли и камиони й бяха изсвирили с възхищение по пътя за насам.

След като вече беше пристигнала, време беше да поразузнае как стоят нещата. Тя заключи вана с вещите си, нахлузи гумените ботуши, нахлупи сламената си каубойска шапка и тръгна да се запознае с новата обстановка.

Прекоси поляните и след малко стигна до нещо като повдигната площадка в задната част на периметъра, където големи каменни блокове наподобяваха миниатюрен Стоунхендж. Група мъже и жени на по двайсетина години, седяха в средата на това полусвещено пространство и пееха под акомпанимента на лошо изпълнение на китара.

— Има ли място за още един човек? — попита Имоджен.

— Разбира се — каза едно момиче със сплетена на африкански плитчици коса. — Можеш ли да пееш?

— Не, но мога да свиря на китара — отвърна Имоджен и седна с кръстосани крака до тях на одеялото.

— Слава богу — засмя се жената. — Подай китарата, Рик.

Тя взе инструмента от приятеля си и го подаде на Имоджен, въпреки протестите му.

— Някакви специални поръчки?

— „One Way or Another“ на „Блонди“ — провикна се някой.

Имоджен прокара пръсти по струните и настрои китарата, преди да изсвири началния акорд. Докато свиреше, поляната бавно се запълни с нови групи младежи, които бяха започнали отрано фестивала. Групата, към която се беше присъединила тя, пусна по веригата двулитрова бутилка сайдер, като след всяка глътка хората запяваха все по-силно.

— Продължавай — подкани я един от младежите, когато Имоджен се опита да остави китарата.

— Окей, само още една — склони Имоджен. — Но не мога да остана тук цяла нощ. Трябва да стана рано и да приготвя вана за сутрешните клиенти.

— Какво продаваш тук? — попита друг красив младеж с гъсто набола брада и вълнен пуловер. — Приличаш на една от нас. Нали не си тук, заради някакво капиталистическо мероприятие?

Имоджен се разсмя.

— Едва ли — каза. — Продавам само сладолед — изражението му поомекна. — Сестра ми го прави. Двете държим малко магазинче в Брайтън.

Младежът се усмихна с мързелива сладка усмивка, която привлече вниманието на Имоджен.

— Хубаво — каза той. — Между другото, аз съм Броуди.

— Имоджен — отвърна тя.

— Боб Дилън — „All Along the Watchtower“ — провикна се един подпийнал приятел на Броуди, който нямаше търпение пеенето да продължи.

— Окей, ти си я поръча — отвърна Имоджен, като прокара весело пръсти по струните, докато изсвирваше началните акорди.

Крясъците на подпийналите певци отекнаха в звездната нощ.

Имоджен се събуди във вана с вкус на умрели лебеди в устата си. Чувстваше я грапава отвътре, слепоочията й пулсираха и ужасно й се пишкаше. Вместо да си легне рано, както предвиждаше, тя остана да пие евтин сайдер с приятелите на Броуди до ранните часове на утрото. Увивайки се още по-плътно в спалния чувал, тя се опита да игнорира натиска върху пикочния си мехур, но това само влоши нещата. Имоджен неохотно се измъкна, навлече един полар и отвори вратата на вана. Протегна крака и обу гумените си ботуши, като събра кураж за посещение на най-близката химическа тоалетна.