Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Разбирам защо — опита се да я успокои Анна.

— Баба ти — продължи Сю — беше единственият човек тук, който не ме осъждаше. Когато се разчу новината, всички съседи клюкарстваха в магазина на ъгъла. Мислеха, че не ги чувам, но разбира се, че ги чувах. И знаеш ли какво направи баба ти?

Анна я изчака да продължи.

— Веднага пристигна тук и почука на вратата ми. Даде ми една визитка и мека играчка за Кери-Ан. Каза, че все ни мислела. Две седмици по-късно ми предложи работата.

„Такава си беше баба Вив“, помисли си Анна. Човек не можеше да я сбърка. А днешният ден показа, че те с Имоджен имаха още много да учат от състрадателния й характер.

— Не я познавах много добре — призна Сю, — но в тази жена имаше нещо специално.

— Имаше добро сърце — допълни Анна. — Колко остава още, докато освободят Джейми?

— Два месеца — изрече бавно Сю. — Сали се хвана на работа в деликатесния магазин, докато детето е на училище. Това малко облекчи нещата. Тревожа се повече за шансовете на Джейми, когато излезе от затвора.

— Съжалявам, че няма с какво да ви помогнем — отбеляза Анна.

— Нещата се променят — въздъхна Сю. — Може би трябваше да разбера това по-добре от самото начало. Вината не е твоя, нито на сестра ти. Всъщност не. Отговорът изглежда лесен, но да си кажем правичката, животът не е толкова праволинеен, нали?

— Не — отвърна й Анна, проумявайки сложността на ситуацията. — Наистина не е.

— Здравей, мамо, татко вкъщи ли е? — попита Анна. — Исках да разбера как е след всичко, което се случи.

— Да, миличка — отвърна Джан по-бодро, отколкото от много време насам. — Сега ще ти го дам.

— Здравей, Анна — обади се баща й. — Как си?

— Добре съм. А ти, как се развиха нещата, след като си тръгнахме онзи ден?

— Не беше много приятно, както можеше да се очаква. Но Франсоаз и Мартин си тръгнаха без скандали.

— Благодаря ти, че ни защити.

— Няма за какво да ми благодариш. Направих онова, което би направил всеки баща. Мартин е оставил тази жена да си разиграва коня още от деня на сватбата им, но проклет да съм, ако смята, че може да се меси и в нашето семейство.

Анна се усмихна вътрешно.

— Звучиш ми по-добре.

— Е, ту съм добре, ту по-зле, но този спор с положителност събуди нещо в мен. А е хубаво да не си безчувствен.

— Въпреки това, баба Вив сигурно ти липсва много.

— Разбира се, че ми липсва. Ежедневните й обаждания. Домашните сладки, които изпращаше с пликове, спомняш ли си ги?

— Да, и на мен ми липсват.

— Все още чувствам празнина без нея тук, в семейството. Като че ли там, където е била, е останало празно място. Беше ми трудно да стоя в къщата й… цялото това пространство, което тя изпълваше с бъбренето и смеха си. Сега ми изглежда толкова голяма и празна. Но къщата е едно от последните неща, останали от нея и аз дадох на Мартин ясно да разбере, че искам да я запазим още малко.

— И той съгласи ли се?

— Да. Той се отказа от плана с предприемачите. Когато сме само двамата, можем да обсъдим нещата. Проблемите започват, когато Франсоаз е наоколо. Във всеки случай вече няма да си пъха носа във вашия бизнес с магазина. Сега вече би трябвало да имате попътен вятър.

— Да, горе-долу.

Как можеше да замазва нещата и да се преструва, че всичко е наред? Той заслужаваше да знае как точно стоят нещата, финансово.

— Всъщност, исках да поговоря с теб за това — започна Анна и си пое дълбоко дъх. — Както знаеш, ние сме започнали някои неща, но не съм ти споменала, че парите не достигат повече от очакваното.

— Мама не ви ли остави нещо за начални разходи?

— Да, но ние ги похарчихме много по-бързо, отколкото смятахме. Мисля да взема заем, за да оправим нещата.

— Звучи разумно — съгласи се той без колебание. — Повечето малки предприятия го правят по едно или друго време, нали? Сигурен съм, че каквото и да решите, ще е правилно.

— Окей — каза Анна, изпитвайки облекчение от реакцията на баща си. Все едно че й беше дал разрешението си да предприеме рискована стъпка. — Благодаря ти, татко.

След като поговори с баща си, Анна обсъди плана си с Имоджен, а после се обади и си уреди среща с една позната консултантка за кредитиране на малък и среден бизнес. Жената прояви разбиране по отношение на предизвикателствата, с които се сблъскваха. Не можеше да ги посъветва да вземат голям заем, но и онова, което банката можеше да им отпусне, щеше да е напълно достатъчно, за да си стъпят отново на краката. За пореден път „При Вивиен“ имаше шанс да се пребори.