Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Адресът й е тук — посочи тя.

— И какво, предлагаш да отидем и да се изправим лице в лице с нея?

— Нещо такова — отвърна Имоджен. — Не се дразни, но всъщност предлагам ти да отидеш и да се изправиш лице в лице с нея. Знам, че отчасти вината е моя, че се забъркахме в тази каша, но си мисля, че трябва да отидеш ти заради бизнеса.

— Аз ли — учуди се Анна и я обля вълна от адреналин. — Защо? Не мога!

— Можеш — настоя Имоджен. — Имаш далеч по-добри резултати в разрешаването на конфликти от мен.

— Говориш сериозно, нали? Ще ме накараш да ида там сама.

— Знаеш какво ще стане, ако отида аз — напомни Имоджен. — Няма да мога да се сдържа да не кажа на онази жена какво наистина мисля за нея… което, знаем и двете, само ще влоши още повече нещата.

— Окей — съгласи се Анна, като се стегна и записа адреса на кочана за поръчки. Не беше далеч от къщата на Вивиен — щеше да стигне там за десет минути. Тя откъсна листчето и го сложи в портмонето си. — Пожелай ми късмет.

— Късмет!

Докато вървеше, Анна репетираше на ум какво ще каже. Спокойно и учтиво, напомни си тя. Докато запазеше такъв тон, всичко щеше да бъде наред.

Провери отново адреса, когато стигна до улицата на Сю. Номер 3-А. Пое си дълбоко дъх, отиде до вратата и натисна звънеца.

Вратата се открехна малко, задържана от верига. Сю надникна през цепката.

— А, ти ли си? — каза тя горчиво. — Нямам какво да ти кажа.

И затръшна вратата в лицето на Анна. Анна остана да стои на вратата. Как да увещава жена, която бе толкова твърдо решена да мрази нея и Имоджен? Понечи да си тръгне, после натисна звънеца още веднъж. Щом баба й беше намерила нещо, което да хареса у тази жена, значи и тя трябваше да се опита.

— Мисля, че се изразих достатъчно ясно — процеди Сю през цепката на вратата.

— Пет минути — помоли Анна. — Само толкова. Изслушай ме.

Вратата се затвори и Анна чу как изтрака веригата, докато Сю я сваляше.

— Пет минути. И го правя само заради баба ви.

Сю се дръпна навътре и Анна влезе в антрето.

— Насам. — Сю я поведе към малката всекидневна.

Анна седна и се опита да си спомни какво смяташе да й каже, след като вече беше тук.

Сю седна насреща й в един фотьойл на цветя, близо до газовата печка. На полицата над камината имаше фотографии в рамки на семейството й — млад мъж и жена на сватбена снимка, малко момиченце с розова шапчица. Въпреки суровото си изражение, Сю изглеждаше някак по-мека тук, в собствения си дом.

— Сю, съжалявам за онова, което се случи — подхвана Анна.

Сю вдигна вежди, невпечатлена от думите й.

— Искам да кажа, че съжалявам за онова, което направихме, като те освободихме. Знам, че баба ни имаше добро мнение за теб — тя самата ми го каза.

— Така ли? — изненада се Сю.

— Да. И ако не работехме вече двете заедно в магазина, може би щяхме да вземем друго решение.

Една невинна лъжа не вредеше на никого, увери себе си Анна.

— Беше малко жестоко — отбеляза Сю. — И внезапно, трябва да ти кажа. Когато чух, че бизнесът остава в семейството, предположих, че мястото ми е сигурно. Реших, че ще ме потърсите, както направи Вивиен. Не очаквах да ме изхвърлите навън като някакъв боклук.

— Не искахме да те накараме да се почувстваш така. — Анна се сети как реагираха с Имоджен, когато Сю излезе от магазина — със смях на облекчение. Сега й се стори коравосърдечно. — Съжалявам. Трябваше да направим бизнесплан и почти не ни останаха пари, след като отделихме за основните неща.

— Е, нека ти кажа, че знам какво значи да останеш почти без пари — каза Сю. — Това нещо тук. — Тя посочи газовата печка — Почти не съм я включвала през зимата. А от онова, което ми носеше малкият Джейми, не остана нито пени, след като го окошариха. — Тя вдигна насълзени очи към младежа на сватбената снимка.

— Сигурно ти е тежко — каза Анна съчувствено.

— Да. Но не толкова, колкото ми тежи мнението на околните. — Сю поклати глава. — Съседите ме зяпат. Знам, че ме осъждат, че ме мислят за лоша майка. По същия начин гледат и жена му, Сали. Дори и на малката Кери-Ан не й се разминава в училище — тя е само на седем години, а все я одумват, че баща й краде.

Сю беше стиснала длани в скута си.

— Онова, което направи беше лошо. Но той не е лош, Джейми. Шест месеца без работа… с ипотека и дете, което трябваше да издържа… това пречупи нещо у него.

Анна кимна, докато слушаше.

— Не беше хубаво и онова, което направих аз — добави Сю. — Знам защо си тук. Заради отзивите, които написах. Но бях бясна.